1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

2 Н е е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:

3 " Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".

4 Н о що му казва божественият отговор?

5 Т ака и в сегашно време има остатък, избран по благодат

6 Н о, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат.

7 Т огава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:

8 к акто е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи

9 И Давид казва:

10 Д а се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

11 Т огава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност.

12 А , ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане

13 З ащото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

14 д ано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.

15 З ащото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.

17 Н о, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

18 н е се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

19 Н о ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

20 Д обре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

21 З ащото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

22 В иж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

23 Т ака и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24 П онеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

25 З ащото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.

26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано:

27 И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"

28 К олкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.

29 З ащото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30 З ащото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте

31 с ъщо така и те сега се не покоряват.

32 З ащото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!

34 З ащото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

35 и ли, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"

36 З ащото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.