1 Т огава Иов в отговор рече:

2 С лушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3 П отърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5 П огледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

6 С амо да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7 З ащо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

8 Ч адата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9 Д омовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 Г оведата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

11 П ущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 П еят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 П рекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 В се пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Щ о е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

16 Е то, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

18 Т е са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 Д умате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 С обствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 Е дин умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 Р ебрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 З аедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 Е то, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 З ащото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

30 Ч е нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

34 К ак, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?