1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 Ч ух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

7 П ак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 К остите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

21 П онеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 К огато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

24 К огато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.