1 R emember, O Lord, what has befallen us; Look, and see our reproach!

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance has been turned over to strangers, Our houses to aliens.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 W e have become orphans without a father, Our mothers are like widows.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 W e have to pay for our drinking water, Our wood comes to us at a price.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 O ur pursuers are at our necks; We are worn out, there is no rest for us.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 W e have submitted to Egypt and Assyria to get enough bread.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers sinned, and are no more; It is we who have borne their iniquities.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 S laves rule over us; There is no one to deliver us from their hand.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 W e get our bread at the risk of our lives Because of the sword in the wilderness.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 O ur skin has become as hot as an oven, Because of the burning heat of famine.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 T hey ravished the women in Zion, The virgins in the cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 P rinces were hung by their hands; Elders were not respected.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Y oung men worked at the grinding mill, And youths stumbled under loads of wood.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 E lders are gone from the gate, Young men from their music.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 T he joy of our hearts has ceased; Our dancing has been turned into mourning.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 T he crown has fallen from our head; Woe to us, for we have sinned!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 B ecause of this our heart is faint, Because of these things our eyes are dim;

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 B ecause of Mount Zion which lies desolate, Foxes prowl in it.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Y ou, O Lord, rule forever; Your throne is from generation to generation.

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 W hy do You forget us forever? Why do You forsake us so long?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 R estore us to You, O Lord, that we may be restored; Renew our days as of old,

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 U nless You have utterly rejected us And are exceedingly angry with us.

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.