1 N ow on the twenty-fourth day of this month the sons of Israel assembled with fasting, in sackcloth and with dirt upon them.

След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си,

2 T he descendants of Israel separated themselves from all foreigners, and stood and confessed their sins and the iniquities of their fathers.

Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

3 W hile they stood in their place, they read from the book of the law of the Lord their God for a fourth of the day; and for another fourth they confessed and worshiped the Lord their God.

През една четвърт от деня те ставаха на местата си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

4 N ow on the Levites’ platform stood Jeshua, Bani, Kadmiel, Shebaniah, Bunni, Sherebiah, Bani and Chenani, and they cried with a loud voice to the Lord their God.

Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.

5 T hen the Levites, Jeshua, Kadmiel, Bani, Hashabneiah, Sherebiah, Hodiah, Shebaniah and Pethahiah, said, “Arise, bless the Lord your God forever and ever! O may Your glorious name be blessed And exalted above all blessing and praise!

После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

6 “ You alone are the Lord. You have made the heavens, The heaven of heavens with all their host, The earth and all that is on it, The seas and all that is in them. You give life to all of them And the heavenly host bows down before You.

Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

7 “ You are the Lord God, Who chose Abram And brought him out from Ur of the Chaldees, And gave him the name Abraham.

Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;

8 “ You found his heart faithful before You, And made a covenant with him To give him the land of the Canaanite, Of the Hittite and the Amorite, Of the Perizzite, the Jebusite and the Girgashite— To give it to his descendants. And You have fulfilled Your promise, For You are righteous.

и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.

9 “ You saw the affliction of our fathers in Egypt, And heard their cry by the Red Sea.

И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.

10 “ Then You performed signs and wonders against Pharaoh, Against all his servants and all the people of his land; For You knew that they acted arrogantly toward them, And made a name for Yourself as it is this day.

Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придобил име, както е известно днес.

11 “ You divided the sea before them, So they passed through the midst of the sea on dry ground; And their pursuers You hurled into the depths, Like a stone into raging waters.

Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.

12 “ And with a pillar of cloud You led them by day, And with a pillar of fire by night To light for them the way In which they were to go.

При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през която трябваше да минат.

13 “ Then You came down on Mount Sinai, And spoke with them from heaven; You gave them just ordinances and true laws, Good statutes and commandments.

Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;

14 “ So You made known to them Your holy sabbath, And laid down for them commandments, statutes and law, Through Your servant Moses.

и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.

15 “ You provided bread from heaven for them for their hunger, You brought forth water from a rock for them for their thirst, And You told them to enter in order to possess The land which You swore to give them.

Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.

16 “ But they, our fathers, acted arrogantly; They became stubborn and would not listen to Your commandments.

Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

17 “ They refused to listen, And did not remember Your wondrous deeds which You had performed among them; So they became stubborn and appointed a leader to return to their slavery in Egypt. But You are a God of forgiveness, Gracious and compassionate, Slow to anger and abounding in lovingkindness; And You did not forsake them.

те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.

18 “ Even when they made for themselves A calf of molten metal And said, ‘This is your God Who brought you up from Egypt,’ And committed great blasphemies,

Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,

19 Y ou, in Your great compassion, Did not forsake them in the wilderness; The pillar of cloud did not leave them by day, To guide them on their way, Nor the pillar of fire by night, to light for them the way in which they were to go.

Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

20 “ You gave Your good Spirit to instruct them, Your manna You did not withhold from their mouth, And You gave them water for their thirst.

И ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.

21 “ Indeed, forty years You provided for them in the wilderness and they were not in want; Their clothes did not wear out, nor did their feet swell.

Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.

22 “ You also gave them kingdoms and peoples, And allotted them to them as a boundary. They took possession of the land of Sihon the king of Heshbon And the land of Og the king of Bashan.

При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

23 “ You made their sons numerous as the stars of heaven, And You brought them into the land Which You had told their fathers to enter and possess.

И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

24 “ So their sons entered and possessed the land. And You subdued before them the inhabitants of the land, the Canaanites, And You gave them into their hand, with their kings and the peoples of the land, To do with them as they desired.

И те, чадата им влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

25 “ They captured fortified cities and a fertile land. They took possession of houses full of every good thing, Hewn cisterns, vineyards, olive groves, Fruit trees in abundance. So they ate, were filled and grew fat, And reveled in Your great goodness.

И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.

26 “ But they became disobedient and rebelled against You, And cast Your law behind their backs And killed Your prophets who had admonished them So that they might return to You, And they committed great blasphemies.

Но те не се покоряваха, подигнаха се против Теме, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.

27 “ Therefore You delivered them into the hand of their oppressors who oppressed them, But when they cried to You in the time of their distress, You heard from heaven, and according to Your great compassion You gave them deliverers who delivered them from the hand of their oppressors.

Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.

28 “ But as soon as they had rest, they did evil again before You; Therefore You abandoned them to the hand of their enemies, so that they ruled over them. When they cried again to You, You heard from heaven, And many times You rescued them according to Your compassion,

Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха те викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

29 A nd admonished them in order to turn them back to Your law. Yet they acted arrogantly and did not listen to Your commandments but sinned against Your ordinances, By which if a man observes them he shall live. And they turned a stubborn shoulder and stiffened their neck, and would not listen.

Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си та и не слушаха.

30 “ However, You bore with them for many years, And admonished them by Your Spirit through Your prophets, Yet they would not give ear. Therefore You gave them into the hand of the peoples of the lands.

Въпраки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

31 “ Nevertheless, in Your great compassion You did not make an end of them or forsake them, For You are a gracious and compassionate God.

Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

32 “ Now therefore, our God, the great, the mighty, and the awesome God, who keeps covenant and lovingkindness, Do not let all the hardship seem insignificant before You, Which has come upon us, our kings, our princes, our priests, our prophets, our fathers and on all Your people, From the days of the kings of Assyria to this day.

Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.

33 “ However, You are just in all that has come upon us; For You have dealt faithfully, but we have acted wickedly.

Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото ти си действувал верно, а ние сме постъпвали нечестиво.

34 “ For our kings, our leaders, our priests and our fathers have not kept Your law Or paid attention to Your commandments and Your admonitions with which You have admonished them.

Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

35 “ But they, in their own kingdom, With Your great goodness which You gave them, With the broad and rich land which You set before them, Did not serve You or turn from their evil deeds.

Защото те през време на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.

36 “ Behold, we are slaves today, And as to the land which You gave to our fathers to eat of its fruit and its bounty, Behold, we are slaves in it.

Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето роби сме в нея.

37 “ Its abundant produce is for the kings Whom You have set over us because of our sins; They also rule over our bodies And over our cattle as they please, So we are in great distress. A Covenant Results

Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

38 “ Now because of all this We are making an agreement in writing; And on the sealed document are the names of our leaders, our Levites and our priests.”

Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.