1 A nd He called the twelve together, and gave them power and authority over all the demons and to heal diseases.

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

2 A nd He sent them out to proclaim the kingdom of God and to perform healing.

И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

3 A nd He said to them, “ Take nothing for your journey, neither a staff, nor a bag, nor bread, nor money; and do not even have two tunics apiece.

И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

4 W hatever house you enter, stay there until you leave that city.

И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.

5 A nd as for those who do not receive you, as you go out from that city, shake the dust off your feet as a testimony against them.”

И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.

6 D eparting, they began going throughout the villages, preaching the gospel and healing everywhere.

И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.

7 N ow Herod the tetrarch heard of all that was happening; and he was greatly perplexed, because it was said by some that John had risen from the dead,

А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

8 a nd by some that Elijah had appeared, and by others that one of the prophets of old had risen again.

други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

9 H erod said, “I myself had John beheaded; but who is this man about whom I hear such things?” And he kept trying to see Him.

И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

10 W hen the apostles returned, they gave an account to Him of all that they had done. Taking them with Him, He withdrew by Himself to a city called Bethsaida.

И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме до един град, наречен Витсаида.

11 B ut the crowds were aware of this and followed Him; and welcoming them, He began speaking to them about the kingdom of God and curing those who had need of healing. Five Thousand Fed

А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

12 N ow the day was ending, and the twelve came and said to Him, “Send the crowd away, that they may go into the surrounding villages and countryside and find lodging and get something to eat; for here we are in a desolate place.”

И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

13 B ut He said to them, “You give them something to eat!” And they said, “We have no more than five loaves and two fish, unless perhaps we go and buy food for all these people.”

Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,

14 ( For there were about five thousand men.) And He said to His disciples, “Have them sit down to eat in groups of about fifty each.”

(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

15 T hey did so, and had them all sit down.

Те сториха така и накараха всички да насядат.

16 T hen He took the five loaves and the two fish, and looking up to heaven, He blessed them, and broke them, and kept giving them to the disciples to set before the people.

А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

17 A nd they all ate and were satisfied; and the broken pieces which they had left over were picked up, twelve baskets full.

И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

18 A nd it happened that while He was praying alone, the disciples were with Him, and He questioned them, saying, “Who do the people say that I am?”

И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?

19 T hey answered and said, “John the Baptist, and others say Elijah; but others, that one of the prophets of old has risen again.”

А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_

20 A nd He said to them, “But who do you say that I am?” And Peter answered and said, “ The Christ of God.”

Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

21 B ut He warned them and instructed them not to tell this to anyone,

А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

22 s aying, “ The Son of Man must suffer many things and be rejected by the elders and chief priests and scribes, and be killed and be raised up on the third day.”

Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

23 A nd He was saying to them all, “ If anyone wishes to come after Me, he must deny himself, and take up his cross daily and follow Me.

Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.

24 F or whoever wishes to save his life will lose it, but whoever loses his life for My sake, he is the one who will save it.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

25 F or what is a man profited if he gains the whole world, and loses or forfeits himself?

Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

26 F or whoever is ashamed of Me and My words, the Son of Man will be ashamed of him when He comes in His glory, and the glory of the Father and of the holy angels.

Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.

27 B ut I say to you truthfully, there are some of those standing here who will not taste death until they see the kingdom of God.” The Transfiguration

А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.

28 S ome eight days after these sayings, He took along Peter and John and James, and went up on the mountain to pray.

И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29 A nd while He was praying, the appearance of His face became different, and His clothing became white and gleaming.

И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

30 A nd behold, two men were talking with Him; and they were Moses and Elijah,

И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31 w ho, appearing in glory, were speaking of His departure which He was about to accomplish at Jerusalem.

които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32 N ow Peter and his companions had been overcome with sleep; but when they were fully awake, they saw His glory and the two men standing with Him.

А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33 A nd as these were leaving Him, Peter said to Jesus, “ Master, it is good for us to be here; let us make three tabernacles: one for You, and one for Moses, and one for Elijah”— not realizing what he was saying.

И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.

34 W hile he was saying this, a cloud formed and began to overshadow them; and they were afraid as they entered the cloud.

И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35 T hen a voice came out of the cloud, saying, “ This is My Son, My Chosen One; listen to Him!”

И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!

36 A nd when the voice had spoken, Jesus was found alone. And they kept silent, and reported to no one in those days any of the things which they had seen.

И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

37 O n the next day, when they came down from the mountain, a large crowd met Him.

И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

38 A nd a man from the crowd shouted, saying, “Teacher, I beg You to look at my son, for he is my only boy,

И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

39 a nd a spirit seizes him, and he suddenly screams, and it throws him into a convulsion with foaming at the mouth; and only with difficulty does it leave him, mauling him as it leaves.

И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

40 I begged Your disciples to cast it out, and they could not.”

И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41 A nd Jesus answered and said, “You unbelieving and perverted generation, how long shall I be with you and put up with you? Bring your son here.”

Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

42 W hile he was still approaching, the demon slammed him to the ground and threw him into a convulsion. But Jesus rebuked the unclean spirit, and healed the boy and gave him back to his father.

И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

43 A nd they were all amazed at the greatness of God. But while everyone was marveling at all that He was doing, He said to His disciples,

И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

44 “ Let these words sink into your ears; for the Son of Man is going to be delivered into the hands of men.”

Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45 B ut they did not understand this statement, and it was concealed from them so that they would not perceive it; and they were afraid to ask Him about this statement. The Test of Greatness

Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

46 A n argument started among them as to which of them might be the greatest.

И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

47 B ut Jesus, knowing what they were thinking in their heart, took a child and stood him by His side,

А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

48 a nd said to them, “ Whoever receives this child in My name receives Me, and whoever receives Me receives Him who sent Me; for the one who is least among all of you, this is the one who is great.”

Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

49 J ohn answered and said, “ Master, we saw someone casting out demons in Your name; and we tried to prevent him because he does not follow along with us.”

А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.

50 B ut Jesus said to him, “Do not hinder him; for he who is not against you is for you.”

А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

51 W hen the days were approaching for His ascension, He was determined to go to Jerusalem;

И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52 a nd He sent messengers on ahead of Him, and they went and entered a village of the Samaritans to make arrangements for Him.

И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53 B ut they did not receive Him, because He was traveling toward Jerusalem.

Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54 W hen His disciples James and John saw this, they said, “Lord, do You want us to command fire to come down from heaven and consume them?”

Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби ?

55 B ut He turned and rebuked them, '> and said, “You do not know what kind of spirit you are of;

А Той се обърна та ги смъмра;.

56 f or the Son of Man did not come to destroy men’s lives, but to save them.” ] And they went on to another village. Exacting Discipleship

И отидоха в друго село.

57 A s they were going along the road, someone said to Him, “I will follow You wherever You go.”

А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

58 A nd Jesus said to him, “The foxes have holes and the birds of the air have nests, but the Son of Man has nowhere to lay His head.”

Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

59 A nd He said to another, “ Follow Me.” But he said, “Lord, permit me first to go and bury my father.”

А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

60 B ut He said to him, “Allow the dead to bury their own dead; but as for you, go and proclaim everywhere the kingdom of God.”

Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

61 A nother also said, “I will follow You, Lord; but first permit me to say good-bye to those at home.”

Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62 B ut Jesus said to him, “ No one, after putting his hand to the plow and looking back, is fit for the kingdom of God.”

А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.