1 T hen He called His twelve disciples together and gave them power and authority over all demons, and to cure diseases.

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

2 H e sent them to preach the kingdom of God and to heal the sick.

И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

3 A nd He said to them, “Take nothing for the journey, neither staffs nor bag nor bread nor money; and do not have two tunics apiece.

И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

4 “ Whatever house you enter, stay there, and from there depart.

И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.

5 A nd whoever will not receive you, when you go out of that city, shake off the very dust from your feet as a testimony against them.”

И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.

6 S o they departed and went through the towns, preaching the gospel and healing everywhere. Herod Seeks to See Jesus

И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.

7 N ow Herod the tetrarch heard of all that was done by Him; and he was perplexed, because it was said by some that John had risen from the dead,

А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

8 a nd by some that Elijah had appeared, and by others that one of the old prophets had risen again.

други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

9 H erod said, “John I have beheaded, but who is this of whom I hear such things?” So he sought to see Him. Feeding the Five Thousand

И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

10 A nd the apostles, when they had returned, told Him all that they had done. Then He took them and went aside privately into a deserted place belonging to the city called Bethsaida.

И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме до един град, наречен Витсаида.

11 B ut when the multitudes knew it, they followed Him; and He received them and spoke to them about the kingdom of God, and healed those who had need of healing.

А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

12 W hen the day began to wear away, the twelve came and said to Him, “Send the multitude away, that they may go into the surrounding towns and country, and lodge and get provisions; for we are in a deserted place here.”

И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

13 B ut He said to them, “You give them something to eat.” And they said, “We have no more than five loaves and two fish, unless we go and buy food for all these people.”

Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,

14 F or there were about five thousand men. Then He said to His disciples, “Make them sit down in groups of fifty.”

(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

15 A nd they did so, and made them all sit down.

Те сториха така и накараха всички да насядат.

16 T hen He took the five loaves and the two fish, and looking up to heaven, He blessed and broke them, and gave them to the disciples to set before the multitude.

А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

17 S o they all ate and were filled, and twelve baskets of the leftover fragments were taken up by them. Peter Confesses Jesus as the Christ

И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

18 A nd it happened, as He was alone praying, that His disciples joined Him, and He asked them, saying, “Who do the crowds say that I am?”

И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?

19 S o they answered and said, “John the Baptist, but some say Elijah; and others say that one of the old prophets has risen again.”

А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_

20 H e said to them, “But who do you say that I am?” Peter answered and said, “The Christ of God.” Jesus Predicts His Death and Resurrection

Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

21 A nd He strictly warned and commanded them to tell this to no one,

А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

22 s aying, “The Son of Man must suffer many things, and be rejected by the elders and chief priests and scribes, and be killed, and be raised the third day.” Take Up the Cross and Follow Him

Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

23 T hen He said to them all, “If anyone desires to come after Me, let him deny himself, and take up his cross daily, and follow Me.

Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.

24 F or whoever desires to save his life will lose it, but whoever loses his life for My sake will save it.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

25 F or what profit is it to a man if he gains the whole world, and is himself destroyed or lost?

Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

26 F or whoever is ashamed of Me and My words, of him the Son of Man will be ashamed when He comes in His own glory, and in His Father’s, and of the holy angels.

Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.

27 B ut I tell you truly, there are some standing here who shall not taste death till they see the kingdom of God.” Jesus Transfigured on the Mount

А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.

28 N ow it came to pass, about eight days after these sayings, that He took Peter, John, and James and went up on the mountain to pray.

И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29 A s He prayed, the appearance of His face was altered, and His robe became white and glistening.

И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

30 A nd behold, two men talked with Him, who were Moses and Elijah,

И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31 w ho appeared in glory and spoke of His decease which He was about to accomplish at Jerusalem.

които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32 B ut Peter and those with him were heavy with sleep; and when they were fully awake, they saw His glory and the two men who stood with Him.

А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33 T hen it happened, as they were parting from Him, that Peter said to Jesus, “Master, it is good for us to be here; and let us make three tabernacles: one for You, one for Moses, and one for Elijah”—not knowing what he said.

И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.

34 W hile he was saying this, a cloud came and overshadowed them; and they were fearful as they entered the cloud.

И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35 A nd a voice came out of the cloud, saying, “This is My beloved Son. Hear Him!”

И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!

36 W hen the voice had ceased, Jesus was found alone. But they kept quiet, and told no one in those days any of the things they had seen. A Boy Is Healed

И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

37 N ow it happened on the next day, when they had come down from the mountain, that a great multitude met Him.

И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

38 S uddenly a man from the multitude cried out, saying, “Teacher, I implore You, look on my son, for he is my only child.

И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

39 A nd behold, a spirit seizes him, and he suddenly cries out; it convulses him so that he foams at the mouth; and it departs from him with great difficulty, bruising him.

И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

40 S o I implored Your disciples to cast it out, but they could not.”

И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41 T hen Jesus answered and said, “O faithless and perverse generation, how long shall I be with you and bear with you? Bring your son here.”

Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

42 A nd as he was still coming, the demon threw him down and convulsed him. Then Jesus rebuked the unclean spirit, healed the child, and gave him back to his father. Jesus Again Predicts His Death

И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

43 A nd they were all amazed at the majesty of God. But while everyone marveled at all the things which Jesus did, He said to His disciples,

И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

44 “ Let these words sink down into your ears, for the Son of Man is about to be betrayed into the hands of men.”

Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45 B ut they did not understand this saying, and it was hidden from them so that they did not perceive it; and they were afraid to ask Him about this saying. Who Is the Greatest?

Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

46 T hen a dispute arose among them as to which of them would be greatest.

И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

47 A nd Jesus, perceiving the thought of their heart, took a little child and set him by Him,

А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

48 a nd said to them, “Whoever receives this little child in My name receives Me; and whoever receives Me receives Him who sent Me. For he who is least among you all will be great.” Jesus Forbids Sectarianism

Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

49 N ow John answered and said, “Master, we saw someone casting out demons in Your name, and we forbade him because he does not follow with us.”

А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.

50 B ut Jesus said to him, “Do not forbid him, for he who is not against us is on our side.” A Samaritan Village Rejects the Savior

А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

51 N ow it came to pass, when the time had come for Him to be received up, that He steadfastly set His face to go to Jerusalem,

И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52 a nd sent messengers before His face. And as they went, they entered a village of the Samaritans, to prepare for Him.

И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53 B ut they did not receive Him, because His face was set for the journey to Jerusalem.

Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54 A nd when His disciples James and John saw this, they said, “Lord, do You want us to command fire to come down from heaven and consume them, just as Elijah did?”

Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби ?

55 B ut He turned and rebuked them, and said, “You do not know what manner of spirit you are of.

А Той се обърна та ги смъмра;.

56 F or the Son of Man did not come to destroy men’s lives but to save them. ” And they went to another village. The Cost of Discipleship

И отидоха в друго село.

57 N ow it happened as they journeyed on the road, that someone said to Him, “Lord, I will follow You wherever You go.”

А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

58 A nd Jesus said to him, “Foxes have holes and birds of the air have nests, but the Son of Man has nowhere to lay His head.”

Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

59 T hen He said to another, “Follow Me.” But he said, “Lord, let me first go and bury my father.”

А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

60 J esus said to him, “Let the dead bury their own dead, but you go and preach the kingdom of God.”

Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

61 A nd another also said, “Lord, I will follow You, but let me first go and bid them farewell who are at my house.”

Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62 B ut Jesus said to him, “No one, having put his hand to the plow, and looking back, is fit for the kingdom of God.”

А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.