1 S o Jacob went on his way, and the angels of God met him.

Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

2 W hen Jacob saw them, he said, “This is God’s camp.” And he called the name of that place Mahanaim.

А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим.

3 T hen Jacob sent messengers before him to Esau his brother in the land of Seir, the country of Edom.

И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

4 A nd he commanded them, saying, “Speak thus to my lord Esau, ‘Thus your servant Jacob says: “I have dwelt with Laban and stayed there until now.

и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;

5 I have oxen, donkeys, flocks, and male and female servants; and I have sent to tell my lord, that I may find favor in your sight.”’”

придобих говеда, осли и, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 T hen the messengers returned to Jacob, saying, “We came to your brother Esau, and he also is coming to meet you, and four hundred men are with him.”

А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7 S o Jacob was greatly afraid and distressed; and he divided the people that were with him, and the flocks and herds and camels, into two companies.

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

8 A nd he said, “If Esau comes to the one company and attacks it, then the other company which is left will escape.”

Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 T hen Jacob said, “O God of my father Abraham and God of my father Isaac, the Lord who said to me, ‘Return to your country and to your family, and I will deal well with you’:

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,

10 I am not worthy of the least of all the mercies and of all the truth which You have shown Your servant; for I crossed over this Jordan with my staff, and now I have become two companies.

не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.

11 D eliver me, I pray, from the hand of my brother, from the hand of Esau; for I fear him, lest he come and attack me and the mother with the children.

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.

12 F or You said, ‘I will surely treat you well, and make your descendants as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.’”

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

13 S o he lodged there that same night, and took what came to his hand as a present for Esau his brother:

Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

14 t wo hundred female goats and twenty male goats, two hundred ewes and twenty rams,

двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

15 t hirty milk camels with their colts, forty cows and ten bulls, twenty female donkeys and ten foals.

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,

16 T hen he delivered them to the hand of his servants, every drove by itself, and said to his servants, “Pass over before me, and put some distance between successive droves.”

и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 A nd he commanded the first one, saying, “When Esau my brother meets you and asks you, saying, ‘To whom do you belong, and where are you going? Whose are these in front of you?’

На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

18 t hen you shall say, ‘They are your servant Jacob’s. It is a present sent to my lord Esau; and behold, he also is behind us.’”

Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

19 S o he commanded the second, the third, and all who followed the droves, saying, “In this manner you shall speak to Esau when you find him;

Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

20 a nd also say, ‘Behold, your servant Jacob is behind us.’” For he said, “I will appease him with the present that goes before me, and afterward I will see his face; perhaps he will accept me.”

и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

21 S o the present went on over before him, but he himself lodged that night in the camp. Wrestling with God

И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.

22 A nd he arose that night and took his two wives, his two female servants, and his eleven sons, and crossed over the ford of Jabbok.

А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.

23 H e took them, sent them over the brook, and sent over what he had.

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.

24 T hen Jacob was left alone; and a Man wrestled with him until the breaking of day.

А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 N ow when He saw that He did not prevail against him, He touched the socket of his hip; and the socket of Jacob’s hip was out of joint as He wrestled with him.

който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

26 A nd He said, “Let Me go, for the day breaks.” But he said, “I will not let You go unless You bless me!”

Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш

27 S o He said to him, “What is your name?” He said, “Jacob.”

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 A nd He said, “Your name shall no longer be called Jacob, but Israel; for you have struggled with God and with men, and have prevailed.”

А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

29 T hen Jacob asked, saying, “Tell me Your name, I pray.” And He said, “Why is it that you ask about My name?” And He blessed him there.

А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.

30 S o Jacob called the name of the place Peniel: “For I have seen God face to face, and my life is preserved.”

И Яков наименува мястото Фануил+, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

31 J ust as he crossed over Penuel the sun rose on him, and he limped on his hip.

Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 T herefore to this day the children of Israel do not eat the muscle that shrank, which is on the hip socket, because He touched the socket of Jacob’s hip in the muscle that shrank.

Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.