1 N ow Joshua the son of Nun sent out two men from Acacia Grove to spy secretly, saying, “Go, view the land, especially Jericho.” So they went, and came to the house of a harlot named Rahab, and lodged there.

Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

2 A nd it was told the king of Jericho, saying, “Behold, men have come here tonight from the children of Israel to search out the country.”

Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

3 S o the king of Jericho sent to Rahab, saying, “Bring out the men who have come to you, who have entered your house, for they have come to search out all the country.”

И тъй, ерихонският цар прати в Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

4 T hen the woman took the two men and hid them. So she said, “Yes, the men came to me, but I did not know where they were from.

Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха;

5 A nd it happened as the gate was being shut, when it was dark, that the men went out. Where the men went I do not know; pursue them quickly, for you may overtake them.”

и като щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

6 ( But she had brought them up to the roof and hidden them with the stalks of flax, which she had laid in order on the roof.)

Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив.

7 T hen the men pursued them by the road to the Jordan, to the fords. And as soon as those who pursued them had gone out, they shut the gate.

И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.

8 N ow before they lay down, she came up to them on the roof,

А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив

9 a nd said to the men: “I know that the Lord has given you the land, that the terror of you has fallen on us, and that all the inhabitants of the land are fainthearted because of you.

и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас;

10 F or we have heard how the Lord dried up the water of the Red Sea for you when you came out of Egypt, and what you did to the two kings of the Amorites who were on the other side of the Jordan, Sihon and Og, whom you utterly destroyed.

понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте то Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте.

11 A nd as soon as we heard these things, our hearts melted; neither did there remain any more courage in anyone because of you, for the Lord your God, He is God in heaven above and on earth beneath.

Като чухме сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

12 N ow therefore, I beg you, swear to me by the Lord, since I have shown you kindness, that you also will show kindness to my father’s house, and give me a true token,

И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

13 a nd spare my father, my mother, my brothers, my sisters, and all that they have, and deliver our lives from death.”

че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и ще избавите живота ни от смърт.

14 S o the men answered her, “Our lives for yours, if none of you tell this business of ours. And it shall be, when the Lord has given us the land, that we will deal kindly and truly with you.”

Мъжете й рекоха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете тая наша работа: и когато Господ ни даде земята, ще ти покажем милост и вярност.

15 T hen she let them down by a rope through the window, for her house was on the city wall; she dwelt on the wall.

Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.

16 A nd she said to them, “Get to the mountain, lest the pursuers meet you. Hide there three days, until the pursuers have returned. Afterward you may go your way.”

И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.

17 S o the men said to her: “We will be blameless of this oath of yours which you have made us swear,

И мъжете й рекоха: Ето как ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:

18 u nless, when we come into the land, you bind this line of scarlet cord in the window through which you let us down, and unless you bring your father, your mother, your brothers, and all your father’s household to your own home.

ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

19 S o it shall be that whoever goes outside the doors of your house into the street, his blood shall be on his own head, and we will be guiltless. And whoever is with you in the house, his blood shall be on our head if a hand is laid on him.

Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

20 A nd if you tell this business of ours, then we will be free from your oath which you made us swear.”

Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.

21 T hen she said, “According to your words, so be it.” And she sent them away, and they departed. And she bound the scarlet cord in the window.

А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.

22 T hey departed and went to the mountain, and stayed there three days until the pursuers returned. The pursuers sought them all along the way, but did not find them.

И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

23 S o the two men returned, descended from the mountain, and crossed over; and they came to Joshua the son of Nun, and told him all that had befallen them.

Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що се бе случило.

24 A nd they said to Joshua, “Truly the Lord has delivered all the land into our hands, for indeed all the inhabitants of the country are fainthearted because of us.”

И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.