1 T hen Elisha spoke to the woman whose son he had restored to life, saying, “Arise and go, you and your household, and stay wherever you can; for the Lord has called for a famine, and furthermore, it will come upon the land for seven years.”

А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята и ще продължи седем години.

2 S o the woman arose and did according to the saying of the man of God, and she went with her household and dwelt in the land of the Philistines seven years.

И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла тя и домът й, и беше поживяла във филистомската земя седем години.

3 I t came to pass, at the end of seven years, that the woman returned from the land of the Philistines; and she went to make an appeal to the king for her house and for her land.

А в края на седемте години жената се върна от филистимското зимя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

4 T hen the king talked with Gehazi, the servant of the man of God, saying, “Tell me, please, all the great things Elisha has done.”

А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Ями разкажи всичките големи дела, които Елисай извърши.

5 N ow it happened, as he was telling the king how he had restored the dead to life, that there was the woman whose son he had restored to life, appealing to the king for her house and for her land. And Gehazi said, “My lord, O king, this is the woman, and this is her son whom Elisha restored to life.”

И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синътй, когото Елисей съживи.

6 A nd when the king asked the woman, she told him. So the king appointed a certain officer for her, saying, “Restore all that was hers, and all the proceeds of the field from the day that she left the land until now.” Death of Ben-Hadad

И царят запита жената, и тя му разказа работата. Тогава церят й определи един чиновник, комуто каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега.

7 T hen Elisha went to Damascus, and Ben-Hadad king of Syria was sick; and it was told him, saying, “The man of God has come here.”

А Елисай отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук.

8 A nd the king said to Hazael, “Take a present in your hand, and go to meet the man of God, and inquire of the Lord by him, saying, ‘Shall I recover from this disease?’”

И царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест?

9 S o Hazael went to meet him and took a present with him, of every good thing of Damascus, forty camel-loads; and he came and stood before him, and said, “Your son Ben-Hadad king of Syria has sent me to you, saying, ‘Shall I recover from this disease?’”

И тъй, Азаил отиде за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест?

10 A nd Elisha said to him, “Go, say to him, ‘You shall certainly recover.’ However the Lord has shown me that he will really die.”

И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш от болестта. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре друго-яче.

11 T hen he set his countenance in a stare until he was ashamed; and the man of God wept.

И втренчи погледа си в Азаила без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака.

12 A nd Hazael said, “Why is my lord weeping?” He answered, “Because I know the evil that you will do to the children of Israel: Their strongholds you will set on fire, and their young men you will kill with the sword; and you will dash their children, and rip open their women with child.”

А азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш но огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им даца ще ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

13 S o Hazael said, “But what is your servant—a dog, that he should do this gross thing?” And Elisha answered, “The Lord has shown me that you will become king over Syria.”

И рече Азеил: Но ще е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.

14 T hen he departed from Elisha, and came to his master, who said to him, “What did Elisha say to you?” And he answered, “He told me you would surely recover.”

Тогава той тръгна от Елисея та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

15 B ut it happened on the next day that he took a thick cloth and dipped it in water, and spread it over his face so that he died; and Hazael reigned in his place. Jehoram Reigns in Judah

А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростня я на лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.

16 N ow in the fifth year of Joram the son of Ahab, king of Israel, Jehoshaphat having been king of Judah, Jehoram the son of Jehoshaphat began to reign as king of Judah.

И в петата година на Израилевия цар Иорам, син на Ахаава, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат.

17 H e was thirty-two years old when he became king, and he reigned eight years in Jerusalem.

Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

18 A nd he walked in the way of the kings of Israel, just as the house of Ahab had done, for the daughter of Ahab was his wife; and he did evil in the sight of the Lord.

И ходи по пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

19 Y et the Lord would not destroy Judah, for the sake of His servant David, as He promised him to give a lamp to him and his sons forever.

При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.

20 I n his days Edom revolted against Judah’s authority, and made a king over themselves.

В неговите дни Едом отстъпи озпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.

21 S o Joram went to Zair, and all his chariots with him. Then he rose by night and attacked the Edomites who had surrounded him and the captains of the chariots; and the troops fled to their tents.

Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си.

22 T hus Edom has been in revolt against Judah’s authority to this day. And Libnah revolted at that time.

Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и остана независим до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна.

23 N ow the rest of the acts of Joram, and all that he did, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?

А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

24 S o Joram rested with his fathers, and was buried with his fathers in the City of David. Then Ahaziah his son reigned in his place. Ahaziah Reigns in Judah

И Иорам заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Охозия.

25 I n the twelfth year of Joram the son of Ahab, king of Israel, Ahaziah the son of Jehoram, king of Judah, began to reign.

Охозия, син на Юдовия цар Иорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Иорам, Ахаавовия син.

26 A haziah was twenty-two years old when he became king, and he reigned one year in Jerusalem. His mother’s name was Athaliah the granddaughter of Omri, king of Israel.

Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Амрий.

27 A nd he walked in the way of the house of Ahab, and did evil in the sight of the Lord, like the house of Ahab, for he was the son-in-law of the house of Ahab.

Той ходи в пътя на Ахаавовитя дом, и извърши зло пред Господа, Ахаавовия дом; защото бе зет на Ахаавовия дом.

28 N ow he went with Joram the son of Ahab to war against Hazael king of Syria at Ramoth Gilead; and the Syrians wounded Joram.

И отиде на война с Иорама Ахаавовия син против сирийския цар Азаил за Рамот-галаад; а сирийците раниха Иорама.

29 T hen King Joram went back to Jezreel to recover from the wounds which the Syrians had inflicted on him at Ramah, when he fought against Hazael king of Syria. And Ahaziah the son of Jehoram, king of Judah, went down to see Joram the son of Ahab in Jezreel, because he was sick.

И тъй, цар Иорам се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахаавовия син, защото бе болен.