1 A nd David numbered the people who were with him, and set captains of thousands and captains of hundreds over them.

След това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

2 T hen David sent out one third of the people under the hand of Joab, one third under the hand of Abishai the son of Zeruiah, Joab’s brother, and one third under the hand of Ittai the Gittite. And the king said to the people, “I also will surely go out with you myself.”

И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.

3 B ut the people answered, “You shall not go out! For if we flee away, they will not care about us; nor if half of us die, will they care about us. But you are worth ten thousand of us now. For you are now more help to us in the city.”

Людете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умра и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас+, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

4 T hen the king said to them, “Whatever seems best to you I will do.” So the king stood beside the gate, and all the people went out by hundreds and by thousands.

И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотини и по хиляди.

5 N ow the king had commanded Joab, Abishai, and Ittai, saying, “ Deal gently for my sake with the young man Absalom.” And all the people heard when the king gave all the captains orders concerning Absalom.

Тогава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всичките военачалници за Авесалома.

6 S o the people went out into the field of battle against Israel. And the battle was in the woods of Ephraim.

И тъй, людете, излизаха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.

7 T he people of Israel were overthrown there before the servants of David, and a great slaughter of twenty thousand took place there that day.

И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;

8 F or the battle there was scattered over the face of the whole countryside, and the woods devoured more people that day than the sword devoured.

защото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде отколкото погълна ножа.

9 T hen Absalom met the servants of David. Absalom rode on a mule. The mule went under the thick boughs of a great terebinth tree, and his head caught in the terebinth; so he was left hanging between heaven and earth. And the mule which was under him went on.

И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.

10 N ow a certain man saw it and told Joab, and said, “I just saw Absalom hanging in a terebinth tree!”

И един човек го видя та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъб.

11 S o Joab said to the man who told him, “You just saw him! And why did you not strike him there to the ground? I would have given you ten shekels of silver and a belt.”

А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.

12 B ut the man said to Joab, “Though I were to receive a thousand shekels of silver in my hand, I would not raise my hand against the king’s son. For in our hearing the king commanded you and Abishai and Ittai, saying, ‘Beware lest anyone touch the young man Absalom!’

А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.

13 O therwise I would have dealt falsely against my own life. For there is nothing hidden from the king, and you yourself would have set yourself against me. ”

Иначе, ако бяха постъпили невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.

14 T hen Joab said, “I cannot linger with you.” And he took three spears in his hand and thrust them through Absalom’s heart, while he was still alive in the midst of the terebinth tree.

Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.

15 A nd ten young men who bore Joab’s armor surrounded Absalom, and struck and killed him.

И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.

16 S o Joab blew the trumpet, and the people returned from pursuing Israel. For Joab held back the people.

Тогава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.

17 A nd they took Absalom and cast him into a large pit in the woods, and laid a very large heap of stones over him. Then all Israel fled, everyone to his tent.

И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.

18 N ow Absalom in his lifetime had taken and set up a pillar for himself, which is in the King’s Valley. For he said, “I have no son to keep my name in remembrance.” He called the pillar after his own name. And to this day it is called Absalom’s Monument. David Hears of Absalom’s Death

А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

19 T hen Ahimaaz the son of Zadok said, “Let me run now and take the news to the king, how the Lord has avenged him of his enemies.”

Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.

20 A nd Joab said to him, “You shall not take the news this day, for you shall take the news another day. But today you shall take no news, because the king’s son is dead.”

А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

21 T hen Joab said to the Cushite, “Go, tell the king what you have seen.” So the Cushite bowed himself to Joab and ran.

Тогава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.

22 A nd Ahimaaz the son of Zadok said again to Joab, “But whatever happens, please let me also run after the Cushite.” So Joab said, “Why will you run, my son, since you have no news ready?”

Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

23 “ But whatever happens,” he said, “let me run.” So he said to him, “Run.” Then Ahimaaz ran by way of the plain, and outran the Cushite.

Но той пак рече: Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.

24 N ow David was sitting between the two gates. And the watchman went up to the roof over the gate, to the wall, lifted his eyes and looked, and there was a man, running alone.

А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.

25 T hen the watchman cried out and told the king. And the king said, “If he is alone, there is news in his mouth.” And he came rapidly and drew near.

И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.

26 T hen the watchman saw another man running, and the watchman called to the gatekeeper and said, “There is another man, running alone!” And the king said, “He also brings news.”

После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето още един човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.

27 S o the watchman said, “I think the running of the first is like the running of Ahimaaz the son of Zadok.” And the king said, “He is a good man, and comes with good news.”

И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.

28 S o Ahimaaz called out and said to the king, “All is well!” Then he bowed down with his face to the earth before the king, and said, “Blessed be the Lord your God, who has delivered up the men who raised their hand against my lord the king!”

А Ахимаас извика та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.

29 T he king said, “Is the young man Absalom safe?” Ahimaaz answered, “When Joab sent the king’s servant and me your servant, I saw a great tumult, but I did not know what it was about. ”

И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.

30 A nd the king said, “Turn aside and stand here.” So he turned aside and stood still.

И рече царят: Обърни се та застани тук. И той се обърна та застана.

31 J ust then the Cushite came, and the Cushite said, “There is good news, my lord the king! For the Lord has avenged you this day of all those who rose against you.”

И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.

32 A nd the king said to the Cushite, “Is the young man Absalom safe?” So the Cushite answered, “May the enemies of my lord the king, and all who rise against you to do harm, be like that young man!” David’s Mourning for Absalom

И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се подигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!

33 T hen the king was deeply moved, and went up to the chamber over the gate, and wept. And as he went, he said thus: “O my son Absalom—my son, my son Absalom—if only I had died in your place! O Absalom my son, my son!”

И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бих умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!