1 G ive ear, O Shepherd of Israel, You who lead Joseph like a flock; You who dwell between the cherubim, shine forth!

(По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението+. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

2 B efore Ephraim, Benjamin, and Manasseh, Stir up Your strength, And come and save us!

Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

3 R estore us, O God; Cause Your face to shine, And we shall be saved!

Възвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.

4 O Lord God of hosts, How long will You be angry Against the prayer of Your people?

Господи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

5 Y ou have fed them with the bread of tears, And given them tears to drink in great measure.

Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

6 Y ou have made us a strife to our neighbors, And our enemies laugh among themselves.

Направил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

7 R estore us, O God of hosts; Cause Your face to shine, And we shall be saved!

Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

8 Y ou have brought a vine out of Egypt; You have cast out the nations, and planted it.

Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.

9 Y ou prepared room for it, And caused it to take deep root, And it filled the land.

Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

10 T he hills were covered with its shadow, And the mighty cedars with its boughs.

Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри,

11 S he sent out her boughs to the Sea, And her branches to the River.

Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат+.

12 W hy have You broken down her hedges, So that all who pass by the way pluck her fruit?

Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

13 T he boar out of the woods uproots it, And the wild beast of the field devours it.

Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

14 R eturn, we beseech You, O God of hosts; Look down from heaven and see, And visit this vine

Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

15 A nd the vineyard which Your right hand has planted, And the branch that You made strong for Yourself.

И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла

16 I t is burned with fire, it is cut down; They perish at the rebuke of Your countenance.

Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.

17 L et Your hand be upon the man of Your right hand, Upon the son of man whom You made strong for Yourself.

Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

18 T hen we will not turn back from You; Revive us, and we will call upon Your name.

Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.

19 R estore us, O Lord God of hosts; Cause Your face to shine, And we shall be saved!

Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.