1 N ow it happened, as He went into the house of one of the rulers of the Pharisees to eat bread on the Sabbath, that they watched Him closely.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 A nd behold, there was a certain man before Him who had dropsy.

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 A nd Jesus, answering, spoke to the lawyers and Pharisees, saying, “Is it lawful to heal on the Sabbath?”

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 B ut they kept silent. And He took him and healed him, and let him go.

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 T hen He answered them, saying, “Which of you, having a donkey or an ox that has fallen into a pit, will not immediately pull him out on the Sabbath day?”

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 A nd they could not answer Him regarding these things. Take the Lowly Place

И не можаха да отговорят на това.

7 S o He told a parable to those who were invited, when He noted how they chose the best places, saying to them:

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 “ When you are invited by anyone to a wedding feast, do not sit down in the best place, lest one more honorable than you be invited by him;

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 a nd he who invited you and him come and say to you, ‘Give place to this man,’ and then you begin with shame to take the lowest place.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 B ut when you are invited, go and sit down in the lowest place, so that when he who invited you comes he may say to you, ‘Friend, go up higher.’ Then you will have glory in the presence of those who sit at the table with you.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 F or whoever exalts himself will be humbled, and he who humbles himself will be exalted.”

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 T hen He also said to him who invited Him, “When you give a dinner or a supper, do not ask your friends, your brothers, your relatives, nor rich neighbors, lest they also invite you back, and you be repaid.

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 B ut when you give a feast, invite the poor, the maimed, the lame, the blind.

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 A nd you will be blessed, because they cannot repay you; for you shall be repaid at the resurrection of the just.” The Parable of the Great Supper

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 N ow when one of those who sat at the table with Him heard these things, he said to Him, “Blessed is he who shall eat bread in the kingdom of God!”

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 T hen He said to him, “A certain man gave a great supper and invited many,

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 a nd sent his servant at supper time to say to those who were invited, ‘Come, for all things are now ready.’

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 B ut they all with one accord began to make excuses. The first said to him, ‘I have bought a piece of ground, and I must go and see it. I ask you to have me excused.’

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 A nd another said, ‘I have bought five yoke of oxen, and I am going to test them. I ask you to have me excused.’

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 S till another said, ‘I have married a wife, and therefore I cannot come.’

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 S o that servant came and reported these things to his master. Then the master of the house, being angry, said to his servant, ‘Go out quickly into the streets and lanes of the city, and bring in here the poor and the maimed and the lame and the blind.’

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 A nd the servant said, ‘Master, it is done as you commanded, and still there is room.’

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 T hen the master said to the servant, ‘Go out into the highways and hedges, and compel them to come in, that my house may be filled.

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 F or I say to you that none of those men who were invited shall taste my supper.’” Leaving All to Follow Christ

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 N ow great multitudes went with Him. And He turned and said to them,

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 “ If anyone comes to Me and does not hate his father and mother, wife and children, brothers and sisters, yes, and his own life also, he cannot be My disciple.

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 A nd whoever does not bear his cross and come after Me cannot be My disciple.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 F or which of you, intending to build a tower, does not sit down first and count the cost, whether he has enough to finish it —

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 l est, after he has laid the foundation, and is not able to finish, all who see it begin to mock him,

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 s aying, ‘This man began to build and was not able to finish’?

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 O r what king, going to make war against another king, does not sit down first and consider whether he is able with ten thousand to meet him who comes against him with twenty thousand?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 O r else, while the other is still a great way off, he sends a delegation and asks conditions of peace.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 S o likewise, whoever of you does not forsake all that he has cannot be My disciple. Tasteless Salt Is Worthless

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 “ Salt is good; but if the salt has lost its flavor, how shall it be seasoned?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 I t is neither fit for the land nor for the dunghill, but men throw it out. He who has ears to hear, let him hear!”

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!