1 N ow the famine was severe in the land.

А гладът ставаше голям по земята.

2 A nd it came to pass, when they had eaten up the grain which they had brought from Egypt, that their father said to them, “Go back, buy us a little food.”

И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

3 B ut Judah spoke to him, saying, “The man solemnly warned us, saying, ‘You shall not see my face unless your brother is with you.’

А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

4 I f you send our brother with us, we will go down and buy you food.

Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

5 B ut if you will not send him, we will not go down; for the man said to us, ‘You shall not see my face unless your brother is with you.’”

но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

6 A nd Israel said, “Why did you deal so wrongfully with me as to tell the man whether you had still another brother?”

А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

7 B ut they said, “The man asked us pointedly about ourselves and our family, saying, ‘ Is your father still alive? Have you another brother?’ And we told him according to these words. Could we possibly have known that he would say, ‘Bring your brother down’?”

А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

8 T hen Judah said to Israel his father, “Send the lad with me, and we will arise and go, that we may live and not die, both we and you and also our little ones.

Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

9 I myself will be surety for him; from my hand you shall require him. If I do not bring him back to you and set him before you, then let me bear the blame forever.

Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и него представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

10 F or if we had not lingered, surely by now we would have returned this second time.”

Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

11 A nd their father Israel said to them, “If it must be so, then do this: Take some of the best fruits of the land in your vessels and carry down a present for the man—a little balm and a little honey, spices and myrrh, pistachio nuts and almonds.

Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

12 T ake double money in your hand, and take back in your hand the money that was returned in the mouth of your sacks; perhaps it was an oversight.

вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

13 T ake your brother also, and arise, go back to the man.

Вземете и брата си та станете и идете при човека.

14 A nd may God Almighty give you mercy before the man, that he may release your other brother and Benjamin. If I am bereaved, I am bereaved!”

А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.

15 S o the men took that present and Benjamin, and they took double money in their hand, and arose and went down to Egypt; and they stood before Joseph.

Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

16 W hen Joseph saw Benjamin with them, he said to the steward of his house, “Take these men to my home, and slaughter an animal and make ready; for these men will dine with me at noon.”

А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

17 T hen the man did as Joseph ordered, and the man brought the men into Joseph’s house.

И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

18 N ow the men were afraid because they were brought into Joseph’s house; and they said, “ It is because of the money, which was returned in our sacks the first time, that we are brought in, so that he may make a case against us and seize us, to take us as slaves with our donkeys.”

А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

19 W hen they drew near to the steward of Joseph’s house, they talked with him at the door of the house,

Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

20 a nd said, “O sir, we indeed came down the first time to buy food;

Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

21 b ut it happened, when we came to the encampment, that we opened our sacks, and there, each man’s money was in the mouth of his sack, our money in full weight; so we have brought it back in our hand.

а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22 A nd we have brought down other money in our hands to buy food. We do not know who put our money in our sacks.”

Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

23 B ut he said, “Peace be with you, do not be afraid. Your God and the God of your father has given you treasure in your sacks; I had your money.” Then he brought Simeon out to them.

А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

24 S o the man brought the men into Joseph’s house and gave them water, and they washed their feet; and he gave their donkeys feed.

И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

25 T hen they made the present ready for Joseph’s coming at noon, for they heard that they would eat bread there.

А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26 A nd when Joseph came home, they brought him the present which was in their hand into the house, and bowed down before him to the earth.

И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

27 T hen he asked them about their well-being, and said, “ Is your father well, the old man of whom you spoke? Is he still alive?”

И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорехте? Жив ли е още?

28 A nd they answered, “Your servant our father is in good health; he is still alive.” And they bowed their heads down and prostrated themselves.

А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

29 T hen he lifted his eyes and saw his brother Benjamin, his mother’s son, and said, “ Is this your younger brother of whom you spoke to me?” And he said, “God be gracious to you, my son.”

И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

30 N ow his heart yearned for his brother; so Joseph made haste and sought somewhere to weep. And he went into his chamber and wept there.

И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там

31 T hen he washed his face and came out; and he restrained himself, and said, “Serve the bread.”

После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

32 S o they set him a place by himself, and them by themselves, and the Egyptians who ate with him by themselves; because the Egyptians could not eat food with the Hebrews, for that is an abomination to the Egyptians.

И сложиха отделно на него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите,понеже това е гнусота за египтяните.

33 A nd they sat before him, the firstborn according to his birthright and the youngest according to his youth; and the men looked in astonishment at one another.

И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

34 T hen he took servings to them from before him, but Benjamin’s serving was five times as much as any of theirs. So they drank and were merry with him.

И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.