1 M y God, My God, why have You forsaken Me? Why are You so far from helping Me, And from the words of My groaning?

(По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

2 O My God, I cry in the daytime, but You do not hear; And in the night season, and am not silent.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3 B ut You are holy, Enthroned in the praises of Israel.

Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 O ur fathers trusted in You; They trusted, and You delivered them.

На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5 T hey cried to You, and were delivered; They trusted in You, and were not ashamed.

Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6 B ut I am a worm, and no man; A reproach of men, and despised by the people.

А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

7 A ll those who see Me ridicule Me; They shoot out the lip, they shake the head, saying,

Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 “ He trusted in the Lord, let Him rescue Him; Let Him deliver Him, since He delights in Him!”

Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9 B ut You are He who took Me out of the womb; You made Me trust while on My mother’s breasts.

Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

10 I was cast upon You from birth. From My mother’s womb You have been My God.

На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 B e not far from Me, For trouble is near; For there is none to help.

Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12 M any bulls have surrounded Me; Strong bulls of Bashan have encircled Me.

Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13 T hey gape at Me with their mouths, Like a raging and roaring lion.

Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

14 I am poured out like water, And all My bones are out of joint; My heart is like wax; It has melted within Me.

Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15 M y strength is dried up like a potsherd, And My tongue clings to My jaws; You have brought Me to the dust of death.

Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 F or dogs have surrounded Me; The congregation of the wicked has enclosed Me. They pierced My hands and My feet;

Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17 I can count all My bones. They look and stare at Me.

Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18 T hey divide My garments among them, And for My clothing they cast lots.

Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19 B ut You, O Lord, do not be far from Me; O My Strength, hasten to help Me!

Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 D eliver Me from the sword, My precious life from the power of the dog.

Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

21 S ave Me from the lion’s mouth And from the horns of the wild oxen! You have answered Me.

Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

22 I will declare Your name to My brethren; In the midst of the assembly I will praise You.

Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23 Y ou who fear the Lord, praise Him! All you descendants of Jacob, glorify Him, And fear Him, all you offspring of Israel!

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24 F or He has not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; Nor has He hidden His face from Him; But when He cried to Him, He heard.

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25 M y praise shall be of You in the great assembly; I will pay My vows before those who fear Him.

От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26 T he poor shall eat and be satisfied; Those who seek Him will praise the Lord. Let your heart live forever!

Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27 A ll the ends of the world Shall remember and turn to the Lord, And all the families of the nations Shall worship before You.

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

28 F or the kingdom is the Lord ’s, And He rules over the nations.

Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

29 A ll the prosperous of the earth Shall eat and worship; All those who go down to the dust Shall bow before Him, Even he who cannot keep himself alive.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30 A posterity shall serve Him. It will be recounted of the Lord to the next generation,

Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

31 T hey will come and declare His righteousness to a people who will be born, That He has done this.

Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.