1 N ow David came to Nob, to Ahimelech the priest. And Ahimelech was afraid when he met David, and said to him, “Why are you alone, and no one is with you?”

Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

2 S o David said to Ahimelech the priest, “The king has ordered me on some business, and said to me, ‘Do not let anyone know anything about the business on which I send you, or what I have commanded you.’ And I have directed my young men to such and such a place.

И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

3 N ow therefore, what have you on hand? Give me five loaves of bread in my hand, or whatever can be found.”

А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

4 A nd the priest answered David and said, “ There is no common bread on hand; but there is holy bread, if the young men have at least kept themselves from women.”

И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб, но има свещени хлябове, - ако момците са се въздържали поне то жени.

5 T hen David answered the priest, and said to him, “Truly, women have been kept from us about three days since I came out. And the vessels of the young men are holy, and the bread is in effect common, even though it was consecrated in the vessel this day.”

И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече понеже друг хляб се освещава днес в съда.

6 S o the priest gave him holy bread; for there was no bread there but the showbread which had been taken from before the Lord, in order to put hot bread in its place on the day when it was taken away.

И тъй свещеникът му даде осветените хлябове; защото нямаше там друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

7 N ow a certain man of the servants of Saul was there that day, detained before the Lord. And his name was Doeg, an Edomite, the chief of the herdsmen who belonged to Saul.

(А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари)

8 A nd David said to Ahimelech, “Is there not here on hand a spear or a sword? For I have brought neither my sword nor my weapons with me, because the king’s business required haste.”

Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

9 S o the priest said, “The sword of Goliath the Philistine, whom you killed in the Valley of Elah, there it is, wrapped in a cloth behind the ephod. If you will take that, take it. For there is no other except that one here.” And David said, “ There is none like it; give it to me.” David Flees to Gath

И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид; Няма друг като него, дай ми го.

10 T hen David arose and fled that day from before Saul, and went to Achish the king of Gath.

Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

11 A nd the servants of Achish said to him, “ Is this not David the king of the land? Did they not sing of him to one another in dances, saying: ‘Saul has slain his thousands, And David his ten thousands’?”

А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

12 N ow David took these words to heart, and was very much afraid of Achish the king of Gath.

И Давид като пазеше тия думи в сърцето си си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

13 S o he changed his behavior before them, pretended madness in their hands, scratched on the doors of the gate, and let his saliva fall down on his beard.

Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

14 T hen Achish said to his servants, “Look, you see the man is insane. Why have you brought him to me?

Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

15 H ave I need of madmen, that you have brought this fellow to play the madman in my presence? Shall this fellow come into my house?”

Малко ли са моите луди, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?