1 T hen Zophar the Naamathite answered and said:

Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 “ Therefore my anxious thoughts make me answer, Because of the turmoil within me.

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 I have heard the rebuke that reproaches me, And the spirit of my understanding causes me to answer.

Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 “ Do you not know this of old, Since man was placed on earth,

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 T hat the triumphing of the wicked is short, And the joy of the hypocrite is but for a moment?

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 T hough his haughtiness mounts up to the heavens, And his head reaches to the clouds,

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

7 Y et he will perish forever like his own refuse; Those who have seen him will say, ‘Where is he?’

Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

8 H e will fly away like a dream, and not be found; Yes, he will be chased away like a vision of the night.

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 T he eye that saw him will see him no more, Nor will his place behold him anymore.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 H is children will seek the favor of the poor, And his hands will restore his wealth.

Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 H is bones are full of his youthful vigor, But it will lie down with him in the dust.

Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 “ Though evil is sweet in his mouth, And he hides it under his tongue,

Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

13 T hough he spares it and does not forsake it, But still keeps it in his mouth,

Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 Y et his food in his stomach turns sour; It becomes cobra venom within him.

Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

15 H e swallows down riches And vomits them up again; God casts them out of his belly.

Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 H e will suck the poison of cobras; The viper’s tongue will slay him.

Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 H e will not see the streams, The rivers flowing with honey and cream.

Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 H e will restore that for which he labored, And will not swallow it down; From the proceeds of business He will get no enjoyment.

Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 F or he has oppressed and forsaken the poor, He has violently seized a house which he did not build.

Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 “ Because he knows no quietness in his heart, He will not save anything he desires.

Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

21 N othing is left for him to eat; Therefore his well-being will not last.

Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 I n his self-sufficiency he will be in distress; Every hand of misery will come against him.

Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 W hen he is about to fill his stomach, God will cast on him the fury of His wrath, And will rain it on him while he is eating.

Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

24 H e will flee from the iron weapon; A bronze bow will pierce him through.

Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

25 I t is drawn, and comes out of the body; Yes, the glittering point comes out of his gall. Terrors come upon him;

Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 T otal darkness is reserved for his treasures. An unfanned fire will consume him; It shall go ill with him who is left in his tent.

Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 T he heavens will reveal his iniquity, And the earth will rise up against him.

Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

28 T he increase of his house will depart, And his goods will flow away in the day of His wrath.

Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

29 T his is the portion from God for a wicked man, The heritage appointed to him by God.”

Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.