1 S o Joab the son of Zeruiah perceived that the king’s heart was concerned about Absalom.

И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше наклонено към Авесалома.

2 A nd Joab sent to Tekoa and brought from there a wise woman, and said to her, “Please pretend to be a mourner, and put on mourning apparel; do not anoint yourself with oil, but act like a woman who has been mourning a long time for the dead.

Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;

3 G o to the king and speak to him in this manner.” So Joab put the words in her mouth.

и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й.

4 A nd when the woman of Tekoa spoke to the king, she fell on her face to the ground and prostrated herself, and said, “Help, O king!”

И когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю.

5 T hen the king said to her, “What troubles you?” And she answered, “Indeed I am a widow, my husband is dead.

И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря.

6 N ow your maidservant had two sons; and the two fought with each other in the field, and there was no one to part them, but the one struck the other and killed him.

Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби.

7 A nd now the whole family has risen up against your maidservant, and they said, ‘Deliver him who struck his brother, that we may execute him for the life of his brother whom he killed; and we will destroy the heir also.’ So they would extinguish my ember that is left, and leave to my husband neither name nor remnant on the earth.”

И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.

8 T hen the king said to the woman, “Go to your house, and I will give orders concerning you.”

И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.

9 A nd the woman of Tekoa said to the king, “My lord, O king, let the iniquity be on me and on my father’s house, and the king and his throne be guiltless.”

А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.

10 S o the king said, “Whoever says anything to you, bring him to me, and he shall not touch you anymore.”

И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.

11 T hen she said, “Please let the king remember the Lord your God, and do not permit the avenger of blood to destroy anymore, lest they destroy my son.” And he said, “ As the Lord lives, not one hair of your son shall fall to the ground.”

И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.

12 T herefore the woman said, “Please, let your maidservant speak another word to my lord the king.” And he said, “Say on.”

Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. Той рече: Кажи.

13 S o the woman said: “Why then have you schemed such a thing against the people of God? For the king speaks this thing as one who is guilty, in that the king does not bring his banished one home again.

И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като каза това, излиза виновен за гдето царят не възвръща своя заточеник.

14 F or we will surely die and become like water spilled on the ground, which cannot be gathered up again. Yet God does not take away a life; but He devises means, so that His banished ones are not expelled from Him.

Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него.

15 N ow therefore, I have come to speak of this thing to my lord the king because the people have made me afraid. And your maidservant said, ‘I will now speak to the king; it may be that the king will perform the request of his maidservant.

Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може-би царят да изпълни просбата на слугинята си.

16 F or the king will hear and deliver his maidservant from the hand of the man who would destroy me and my son together from the inheritance of God.’

Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мене и сина ми изсред Божието наследство.

17 Y our maidservant said, ‘The word of my lord the king will now be comforting; for as the angel of God, so is my lord the king in discerning good and evil. And may the Lord your God be with you.’”

И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе.

18 T hen the king answered and said to the woman, “Please do not hide from me anything that I ask you.” And the woman said, “Please, let my lord the king speak.”

Тогава царят в отговор каза на жената; Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.

19 S o the king said, “ Is the hand of Joab with you in all this?” And the woman answered and said, “ As you live, my lord the king, no one can turn to the right hand or to the left from anything that my lord the king has spoken. For your servant Joab commanded me, and he put all these words in the mouth of your maidservant.

И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти господарю мой царю, никоя не може да се отклони ни на дясно ни на ляво от нищо що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тия думи в устата на слугинята ти.

20 T o bring about this change of affairs your servant Joab has done this thing; but my lord is wise, according to the wisdom of the angel of God, to know everything that is in the earth.”

Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света.

21 A nd the king said to Joab, “All right, I have granted this thing. Go therefore, bring back the young man Absalom.”

Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди прочее, доведи младежа Авесалом.

22 T hen Joab fell to the ground on his face and bowed himself, and thanked the king. And Joab said, “Today your servant knows that I have found favor in your sight, my lord, O king, in that the king has fulfilled the request of his servant.”

И Иоав падна с лице на земята та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си.

23 S o Joab arose and went to Geshur, and brought Absalom to Jerusalem.

И така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.

24 A nd the king said, “Let him return to his own house, but do not let him see my face.” So Absalom returned to his own house, but did not see the king’s face. David Forgives Absalom

А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя.

25 N ow in all Israel there was no one who was praised as much as Absalom for his good looks. From the sole of his foot to the crown of his head there was no blemish in him.

А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък.

26 A nd when he cut the hair of his head—at the end of every year he cut it because it was heavy on him—when he cut it, he weighed the hair of his head at two hundred shekels according to the king’s standard.

И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя тежеше двеста сикли според царската теглилка.

27 T o Absalom were born three sons, and one daughter whose name was Tamar. She was a woman of beautiful appearance.

И родиха се на Авесалома трема сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

28 A nd Absalom dwelt two full years in Jerusalem, but did not see the king’s face.

И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя.

29 T herefore Absalom sent for Joab, to send him to the king, but he would not come to him. And when he sent again the second time, he would not come.

Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде.

30 S o he said to his servants, “See, Joab’s field is near mine, and he has barley there; go and set it on fire.” And Absalom’s servants set the field on fire.

Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата.

31 T hen Joab arose and came to Absalom’s house, and said to him, “Why have your servants set my field on fire?”

Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми?

32 A nd Absalom answered Joab, “Look, I sent to you, saying, ‘Come here, so that I may send you to the king, to say, “Why have I come from Geshur? It would be better for me to be there still.”’ Now therefore, let me see the king’s face; but if there is iniquity in me, let him execute me.”

А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие.

33 S o Joab went to the king and told him. And when he had called for Absalom, he came to the king and bowed himself on his face to the ground before the king. Then the king kissed Absalom.

Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лица до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.