1 N ow Joab son of Zeruiah knew that the king’s heart was toward Absalom.

И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше наклонено към Авесалома.

2 A nd Joab sent to Tekoah and brought from there a wise woman and said to her, Pretend to be a mourner; put on mourning apparel, do not anoint yourself with oil, but act like a woman who has long been mourning for the dead.

Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;

3 A nd go to the king and speak thus to him. And Joab told her what to say.

и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й.

4 W hen the woman of Tekoah spoke to the king, she fell on her face to the ground and did obeisance, and said, Help, O king!

И когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю.

5 T he king asked her, What troubles you? She said, I am a widow; my husband is dead.

И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря.

6 A nd your handmaid had two sons, and they quarreled with one another in the field. There was no one to separate them, and one struck the other and killed him.

Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби.

7 A nd behold, our whole family has risen against your handmaid, and they say, Deliver him who slew his brother, that we may kill him for the life of his brother whom he slew; and so they would destroy the heir also. And so quenching my coal which is left, they would leave to my husband neither name nor remnant upon the earth.

И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.

8 D avid said to the woman, Go home, and I will give orders concerning you.

И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.

9 A nd the woman of Tekoah said to the king, My lord, O king, let the guilt be on me and on my father’s house; let the king and his throne be guiltless.

А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.

10 T he king said, If anyone says anything to you, bring him to me, and he shall not touch you again.

И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.

11 T hen she said, I pray you, let the king remember the Lord your God, that the avenger of blood destroy not any more, lest they destroy my son. And David said, As the Lord lives, there shall not one hair of your son fall to the earth.

И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.

12 T hen the woman said, Let your handmaid, I pray you, speak one word to my lord the king. He said, Say on.

Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. Той рече: Кажи.

13 s aid, Why then have you planned such a thing against God’s people? For in speaking this word the king is like one who is guilty, in that does not bring home his banished one.

И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като каза това, излиза виновен за гдето царят не възвръща своя заточеник.

14 W e must all die; we are like water spilled on the ground, which cannot be gathered up again. And God does not take away life, but devises means so that he who is banished may not be an utter outcast from Him.

Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него.

15 A nd now I have come to speak of this thing to my lord the king because the people have made me afraid. And I thought, I will speak to the king; it may be that he will perform the request of his servant.

Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може-би царят да изпълни просбата на слугинята си.

16 F or the king will hear to deliver his handmaid from the hand of the man who would destroy me and my son together from the inheritance of God.

Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мене и сина ми изсред Божието наследство.

17 A nd the woman said, The word of my lord the king will now give me rest and security, for as an angel of God is my lord the king to hear and discern good and evil. May the Lord your God be with you!

И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе.

18 T hen the king said to the woman, Hide not from me anything I ask you. And the woman said, Let my lord the king speak.

Тогава царят в отговор каза на жената; Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.

19 T he king said, Is the hand of Joab with you in all this? And the woman answered, As your soul lives, my lord the king, none can turn to the right hand or to the left from anything my lord the king has said. It was your servant Joab who directed me; he put all these words in my mouth.

И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти господарю мой царю, никоя не може да се отклони ни на дясно ни на ляво от нищо що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тия думи в устата на слугинята ти.

20 I n order to change the course of matters your servant Joab did this. But my lord has wisdom like the wisdom of the angel of God—to know all things that are on the earth.

Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света.

21 T hen the king said to Joab, Behold now, I grant this; go, bring back the young man Absalom.

Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди прочее, доведи младежа Авесалом.

22 A nd Joab fell to the ground on his face and did obeisance and thanked the king. And Joab said, Today your servant knows that I have found favor in your sight, my lord, O king, in that the king has performed the request of his servant.

И Иоав падна с лице на земята та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си.

23 S o Joab arose, went to Geshur, and brought Absalom to Jerusalem.

И така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.

24 A nd the king said, Let him go to his own house, and let him not see my face. So Absalom went to his own house and did not see the king’s face.

А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя.

25 B ut in all Israel there was none so much to be praised for his beauty as Absalom; from the sole of his foot to the crown of his head there was no blemish in him.

А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък.

26 A nd when he cut the hair of his head, he weighed it—for at each year’s end he cut it, because its weight was a burden to him—and it weighed 200 shekels by the king’s weight.

И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя тежеше двеста сикли според царската теглилка.

27 T here were born to Absalom three sons and one daughter whose name was Tamar; she was a beautiful woman.

И родиха се на Авесалома трема сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

28 A bsalom dwelt two full years in Jerusalem and did not see the king’s face.

И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя.

29 S o Absalom sent for Joab to send him to the king, but he would not come to him; even when he sent again the second time, he would not come.

Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде.

30 T herefore Absalom said to his servants, See, Joab’s field is near mine, and he has barley there; go and set it on fire. So Absalom’s servants set the field afire.

Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата.

31 T hen Joab arose and went to Absalom at his house and said to him, Why have your servants set my field on fire?

Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми?

32 A bsalom answered Joab, I sent to you, saying, Come here, that I may send you to the king to ask, Why have I come from Geshur? It would be better for me to be there still. Now therefore, let me see the king, and if there is iniquity and guilt in me, let him kill me.

А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие.

33 S o Joab came to the king and told him. And when David had called for Absalom, he came to him and bowed himself on his face to the ground before the king; and kissed Absalom.

Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лица до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.