1 I n the month of Nisan in the twentieth year of King Artaxerxes, when wine was before him, I took up the wine and gave it to the king. Now I had not been sad before in his presence.

А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,

2 S o the king said to me, Why do you look sad, since you are not sick? This is nothing but sorrow of heart. Then I was very much afraid

затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3 A nd said to the king, Let the king live forever! Why should I not be sad faced when the city, the place of my fathers’ sepulchers, lies waste, and its gates are consumed by fire?

И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

4 T he king said to me, For what do you ask? So I prayed to the God of heaven.

Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

5 A nd I said to, If it pleases the king and if your servant has found favor in your sight, I ask that you will send me to Judah, to the city of my fathers’ sepulchers, that I may rebuild it.

после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6 T he king, beside whom the queen was sitting, asked me, How long will your journey take, and when will you return? So it pleased to send me; and I set him a time.

Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

7 A lso I said to the king, If it pleases the king, let letters be given me for the governors beyond the River, that they may let me pass through to Judah,

Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат, писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

8 A nd a letter to Asaph, keeper of the king’s forest or park, that he may give me timber to make beams for the gates of the fortress of the temple and for the city wall and for the house that I shall occupy. And the king granted what I asked, for the good hand of my God was upon me.

и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

9 T hen I came to the governors beyond the River and gave them the king’s letters. Now the king had sent captains of the army and horsemen with me.

И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

10 W hen Sanballat the Horonite and Tobiah the servant, the Ammonite, heard this, it distressed them exceedingly that a man had come to inquire for and require the good and prosperity of the Israelites.

А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

11 S o I came to Jerusalem and had been there three days.

Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

12 T hen I arose in the night, I and a few men with me. And I told no one what my God had put in my heart to do for Jerusalem. No beast was with me except the one I rode.

Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мен, без да явя никому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.

13 I went out by night by the Valley Gate toward the Dragon’s Well and to the Dung Gate and inspected the walls of Jerusalem, which were broken down, and its gates, which had been destroyed by fire.

Излязох нощем през портата на долината та дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

14 I passed over to the Fountain Gate and to the King’s Pool, but there was no place for the beast that was under me to pass.

Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.

15 S o I went up by the brook in the night and inspected the wall; then I turned back and entered by the Valley Gate, and so returned.

Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.

16 A nd the magistrates knew not where I went or what I did; nor had I yet told the Jews, the priests, the nobles, the officials, or the rest who did the work.

А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

17 T hen I said to them, You see the bad situation we are in—how Jerusalem lies in ruins, and its gates are burned with fire. Come, let us build up the wall of Jerusalem, that we may no longer be a disgrace.

Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за урок.

18 T hen I told them of the hand of my God which was upon me for good, and also the words that the king had spoken to me. And they said, Let us rise up and build! So they strengthened their hands for the good work.

И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

19 B ut when Sanballat the Horonite and Tobiah the servant, the Ammonite, and Geshem the Arab heard of it, they laughed us to scorn and despised us and said, What is this thing you are doing? Will you rebel against the king?

А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?

20 I answered them, The God of heaven will prosper us; therefore we His servants will arise and build, but you have no portion or right or memorial in Jerusalem.

А аз като им отговорих рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.