1 N ow in the twelfth month, the month of Adar, on the thirteenth day of Adar when the king’s command and his edict were about to be executed, on the day that the enemies of the Jews had planned for a massacre of them, it was turned to the contrary and the Jews had rule over those who hated them.

А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),

2 T he Jews gathered together in their cities throughout all the provinces of King Ahasuerus to lay hands on such as sought their hurt; and no man could withstand them, for the fear of them had fallen upon all the peoples.

юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.

3 A nd all the princes of the provinces and the chief rulers and the governors and they who attended to the king’s business helped the Jews, because the fear of Mordecai had fallen upon them.

И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.

4 F or Mordecai was great in the king’s palace; and his fame went forth throughout all the provinces, for the man Mordecai became more and more powerful.

Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

5 S o the Jews smote all their enemies with the sword, slaughtering and destroying them, and did as they chose with those who hated them.

И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.

6 I n Shushan, the capital itself, the Jews slew and destroyed 500 men.

И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.

7 A nd they killed Parshandatha,

Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата,

8 D alphon, Aspatha, Poratha, Adalia,

Пората, Адалия, Аридата,

9 A ridatha, Parmashta, Arisai, Aridai,

Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета,

10 A nd Vaizatha, the ten sons of Haman son of Hammedatha, the Jews’ enemy; but on the spoil they laid not their hands.

десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.

11 O n that day the number of those who were slain in Shushan, the capital, was brought before the king.

На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,

12 A nd the king said to Esther the queen, The Jews have slain and destroyed 500 men in Shushan, the capital, and the ten sons of Haman. What then have they done in the rest of the king’s provinces! Now what is your petition? It shall be granted to you. Or what is your request further? It shall be done.

царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.

13 T hen said Esther, If it pleases the king, let it be granted to the Jews which are in Shushan to do tomorrow also according to this day’s decree, and let Haman’s ten sons be hanged on the gallows.

И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.

14 A nd the king commanded it to be done; the decree was given in Shushan, and they hanged Haman’s ten sons.

И царят заповяда да стане така; и издаде с указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.

15 A nd the Jews that were in Shushan gathered together on the fourteenth day also of the month of Adar and slew 300 men in Shushan, but on the spoil they laid not their hands.

И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.

16 A nd the other Jews who were in the king’s provinces gathered to defend their lives and had relief and rest from their enemies and slew of them that hated them 75, 000; but on the spoil they laid not their hands.

А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.

17 T his was done on the thirteenth day of the month of Adar, and on the fourteenth day they rested and made it a day of feasting and gladness.

Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

18 B ut the Jews who were in Shushan assembled on the thirteenth day and on the fourteenth, and on the fifteenth day they rested and made it a day of feasting and gladness.

Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

19 T herefore the Jews of the villages, who dwell in the unwalled towns, make the fourteenth day of the month of Adar a day of gladness and feasting, a holiday, and a day for sending choice portions to one another.

Ето защо юдеите селяни, които живееха в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане подаръци едни на други.

20 A nd Mordecai recorded these things, and he sent letters to all the Jews who were in all the provinces of the King Ahasuerus, both near and far,

Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,

21 T o command them to keep the fourteenth day of the month of Adar and also the fifteenth, yearly,

с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,

22 A s the days on which the Jews got rest from their enemies, and as the month which was turned for them from sorrow to gladness and from mourning into a holiday—that they should make them days of feasting and gladness, days of sending choice portions to one another and gifts to the poor.

като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.

23 S o the Jews undertook to do as they had begun and as Mordecai had written to them—

И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

24 B ecause Haman son of Hammedatha, the Agagite, the enemy of all the Jews, had plotted against the Jews to destroy them and had cast Pur, that is, the lot, to crush and consume and destroy them.

по причина на агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;

25 B ut when Esther brought the matter before the king, he commanded in writing that Haman’s wicked scheme which he had devised against the Jews should return upon his own head, and that he and his sons should be hanged on the gallows.

когато обаче, Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.

26 T herefore they called these days Purim, after the name Pur. Therefore, because of all that was in this letter and what they had faced in this matter and what had happened to them,

Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,

27 T he Jews ordained and took it upon themselves and their descendants and all who joined them that without fail every year they would keep these two days at the appointed time and as it was written,

юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;

28 T hat these days should be remembered (imprinted on their minds) and kept throughout every generation in every family, province, and city, and that these days of Purim should never cease from among the Jews, nor the commemoration of them cease among their descendants.

и тия дни да са помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка области във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомците им.

29 T hen Queen Esther, the daughter of Abihail, with Mordecai the Jew, gave full power, confirming this second letter about Purim.

Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.

30 A nd letters were sent to all the Jews, to the 127 provinces of the kingdom of Ahasuerus, in words of peace and truth,

При това, Мардохей прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,

31 T o confirm that these days of Purim should be observed at their appointed times, as Mordecai the Jew and Queen Esther had commanded, and as they had ordained for themselves and for their descendants in the matter of their fasts and their lamenting.

за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си.

32 A nd the command of Esther confirmed these observances of Purim, and it was written in the book.

И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.