1 F or all this I took to heart, exploring and examining it all, how the righteous (the upright, in right standing with God) and the wise and their works are in the hands of God. Whether it is to be love or hatred no man knows; all that is before them.

Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.

2 A ll things come alike to all. There is one event to the righteous and to the wicked, to the good and to the clean and to the unclean; to him who sacrifices and to him who does not sacrifice. As is the good man, so is the sinner; and he who swears is as he who fears and shuns an oath.

Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

3 T his evil is in all that is done under the sun: one fate comes to all. Also the hearts of men are full of evil, and madness is in their hearts while they live, and after that they go to the dead.

Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

4 b ut he who is joined to all the living has hope—for a living dog is better than a dead lion.

Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 F or the living know that they will die, but the dead know nothing; and they have no more reward, for the memory of them is forgotten.

Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

6 T heir love and their hatred and their envy have already perished; neither have they any more a share in anything that is done under the sun.

Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.

7 G o your way, eat your bread with joy, and drink your wine with a cheerful heart, for God has already accepted your works.

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

8 L et your garments be always white, and let your head not lack oil.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9 L ive joyfully with the wife whom you love all the days of your vain life which He has given you under the sun—all the days of futility. For that is your portion in this life and in your work at which you toil under the sun.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10 W hatever your hand finds to do, do it with all your might, for there is no work or device or knowledge or wisdom in Sheol (the place of the dead), where you are going.

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш.

11 I returned and saw under the sun that the race is not to the swift nor the battle to the strong, neither is bread to the wise nor riches to men of intelligence and understanding nor favor to men of skill; but time and chance happen to them all.

Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

12 F or man also knows not his time: as the fishes are taken in an evil net, and as the birds are caught in the snare, so are the sons of men snared in an evil time when falls suddenly upon them.

Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

13 T his wisdom have I seen also under the sun, and it seemed great to me:

И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма:)

14 T here was a little city with few men in it. And a great king came against it and besieged it and built great bulwarks against it.

Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.

15 B ut there was found in it a poor wise man, and he by his wisdom delivered the city. Yet no man remembered that poor man.

Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.

16 B ut I say that wisdom is better than might, though the poor man’s wisdom is despised and his words are not heeded.

Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

17 T he words of wise men heard in quiet are better than the shouts of him who rules among fools.

Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.

18 W isdom is better than weapons of war, but one sinner destroys much good.

Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.