1 T hese are the words which Moses spoke to all Israel on the side of the Jordan in the wilderness, in the Arabah, over near Suph, between Paran and Tophel, Laban, Hazeroth, and Dizahab.

Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 I t is eleven days’ journey from Horeb by the way of Mount Seir to Kadesh-barnea.

(Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

3 A nd in the fortieth year, on the first day of the eleventh month, Moses spoke to the Israelites according to all that the Lord had given him in commandment to them,

В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

4 A fter He had defeated Sihon king of the Amorites, who lived in Heshbon, and Og king of Bashan, who lived in Ashtaroth Edrei.

след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 B eyond (east of) the Jordan in the land of Moab, Moses began to explain this law, saying,

Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

6 T he Lord our God said to us in Horeb, You have dwelt long enough on this mountain.

Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

7 T urn and take up your journey and go to the hill country of the Amorites, and to all their neighbors in the Arabah, in the hill country, in the lowland, in the South (the Negeb), and on the coast, the land of the Canaanites, and Lebanon, as far as the great river, the river Euphrates.

Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

8 B ehold, I have set the land before you; go in and take possession of the land which the Lord swore to your fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob, to give to them and to their descendants after them.

Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9 I said to you at that time, I am not able to bear you alone.

В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

10 T he Lord your God has multiplied you, and behold, you are this day as the stars of the heavens for multitude.

Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

11 M ay the Lord, the God of your fathers, make you a thousand times as many as you are and bless you as He has promised you!

(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

12 H ow can I bear alone the weariness and pressure and burden of you and your strife?

Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?

13 C hoose wise, understanding, experienced, and respected men according to your tribes, and I will make them heads over you.

Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 A nd you answered me, The thing which you have spoken is good for us to do.

И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.

15 S o I took the heads of your tribes, wise, experienced, and respected men, and made them heads over you, commanders of thousands, and hundreds, and fifties, and tens, and officers according to your tribes.

Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 A nd I charged your judges at that time: Hear the cases between your brethren and judge righteously between a man and his brother or the stranger or sojourner who is with him.

И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

17 Y ou shall not be partial in judgment; but you shall hear the small as well as the great. You shall not be afraid of the face of man, for the judgment is God’s. And the case that is too hard for you, you shall bring to me, and I will hear it.

В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.

18 A nd I commanded you at that time all the things that you should do.

И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19 A nd when we departed from Horeb, we went through all that great and terrible wilderness which you saw on the way to the hill country of the Amorites, as the Lord our God commanded us, and we came to Kadesh-barnea.

Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.

20 A nd I said to you, You have come to the hill country of the Amorites, which the Lord our God gives us.

И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.

21 B ehold, the Lord your God has set the land before you; go up and possess it, as the Lord, the God of your fathers, has said to you. Fear not, neither be dismayed.

Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 T hen you all came near to me and said, Let us send men before us, that they may search out the land for us and bring us word again by what way we should go up and the cities into which we shall come.

Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

23 T he thing pleased me well, and I took twelve men of you, one for each tribe.

Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 A nd they turned and went up into the hill country, and came to the Valley of Eshcol and spied it out.

И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

25 A nd they took of the fruit of the land in their hands and brought it down to us and brought us word again, and said, It is a good land which the Lord our God gives us.

И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26 Y et you would not go up, but rebelled against the commandment of the Lord your God.

Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

27 Y ou were peevish and discontented in your tents, and said, Because the Lord hated us, He brought us forth out of the land of Egypt to deliver us into the hand of the Amorites to destroy us.

Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 T o what are we going up? Our brethren have made our hearts melt, saying, The people are bigger and taller than we are; the cities are great and fortified to the heavens. And moreover we have seen the sons of the Anakim there.

Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

29 T hen I said to you, Dread not, neither be afraid of them.

Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

30 T he Lord your God Who goes before you, He will fight for you just as He did for you in Egypt before your eyes,

Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

31 A nd in the wilderness, where you have seen how the Lord your God bore you, as a man carries his son, in all the way that you went until you came to this place.

и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

32 Y et in spite of this word you did not believe (trust, rely on, and remain steadfast to) the Lord your God,

А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

33 W ho went in the way before you to search out a place to pitch your tents, in fire by night, to show you by what way you should go, and in the cloud by day.

Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 A nd the Lord heard your words, and was angered and He swore,

А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

35 N ot one of these men of this evil generation shall see that good land which I swore to give to your fathers,

Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 E xcept Caleb son of Jephunneh; he shall see it, and to him and to his children I will give the land upon which he has walked, because he has wholly followed the Lord.

освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

37 T he Lord was angry with me also for your sakes, and said, You also shall not enter Canaan.

Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

38 B ut Joshua son of Nun, who stands before you, he shall enter there. Encourage him, for he shall cause Israel to inherit it.

Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.

39 M oreover, your little ones whom you said would become a prey, and your children who at this time cannot discern between good and evil, they shall enter Canaan, and to them I will give it and they shall possess it.

При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.

40 B ut as for you, turn and journey into the wilderness by way of the Red Sea.

Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41 T hen you said to me, We have sinned against the Lord. We will go up and fight, as the Lord our God commanded us. And you girded on every man his battle weapons, and thought it a simple matter to go up into the hill country.

Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

42 A nd the Lord said to me, Say to them, Do not go up or fight, for I am not among you—lest you be dangerously hurt by your enemies.

А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

43 S o I spoke to you, and you would not hear, but rebelled against the commandment of the Lord, and were presumptuous and went up into the hill country.

Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

44 T hen the Amorites who lived in that hill country came out against you and chased you as bees do and struck you down in Seir as far as Hormah.

Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

45 A nd you returned and wept before the Lord, but the Lord would not heed your voice or listen to you.

И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

46 S o you remained in Kadesh; many days you remained there.

Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.