1 N ow the men of Israel had sworn at Mizpah, None of us shall give his daughter in marriage to Benjamin.

А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 A nd the Israelites came to the house of God and sat there until evening before God and lifted up their voices and wept bitterly.

И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.

3 A nd they said, O Lord, the God of Israel, why has this come to pass in Israel, that there should be today one tribe lacking in Israel?

И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?

4 A nd next morning the people rose early, and built there an altar, and offered burnt offerings and peace offerings.

И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.

5 A nd the Israelites said, Which among all the tribes of Israel did not come up with the assembly to the Lord? For they had taken a great oath concerning him who did not come up to the Lord to Mizpah, saying, He shall surely die.

Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.

6 A nd the Israelites changed their purpose for the Benjamites their kinsmen and said, There is one tribe cut off from Israel today.

И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.

7 W hat shall we do for wives for those who are left, seeing we have sworn by the Lord that we will not give them our daughters as wives?

Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?

8 A nd they said, Which one is there of the tribes of Israel that did not come up to Mizpah to the Lord? And behold, no one had come to the camp from Jabesh-gilead, to the assembly.

Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.

9 F or when the people were mustered, behold, not one of the citizens of Jabesh-gilead was there.

Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.

10 A nd the congregation sent there 12, 000 of the bravest men, saying, Go and smite the inhabitants of Jabesh-gilead with the sword, also the women and the little ones.

За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.

11 A nd this is what you shall do; utterly destroy every male and every woman who is not a virgin.

И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 A nd they found among the inhabitants of Jabesh-gilead 400 young virgins, who had known no man by lying with him; and they brought them to the camp at Shiloh, which is in the land of Canaan.

А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.

13 A nd the whole congregation sent word to the Benjamites who were at the rock of Rimmon and invited them to be friendly with them.

Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.

14 A nd Benjamin returned at that time, and they gave them the women whom they had saved alive of the women of Jabesh-gilead; and yet there were not enough for them.

И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.

15 A nd the people had compassion on Benjamin, because the Lord had made a breach in the tribes of Israel.

И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

16 T hen the elders of the congregation said, What shall we do for wives for those who are left, since the women of Benjamin are destroyed?

Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?

17 A nd they said, There must be an inheritance for the survivors of Benjamin, so that a tribe shall not be wiped out of Israel.

И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;

18 B ut we cannot give them wives of our daughters, for the Israelites have sworn, Cursed be he who gives a wife to Benjamin.

а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.

19 S o they said, Behold, there is the yearly feast of the Lord at Shiloh, which is north of Bethel, on the east of the highway that goes up from Bethel to Shechem and south of Lebonah.

Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.

20 S o they commanded the Benjamites, Go and lie in wait in the vineyards,

И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;

21 A nd watch; if the daughters of Shiloh come out to dance in the dances, then come out of the vineyards and catch every man his wife from the daughters of Shiloh and go to the land of Benjamin.

и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.

22 A nd when their fathers or their brothers come to us to complain, we will say to them, Grant them graciously unto us, because we did not reserve a wife for each of them in battle, neither did you give wives to them, for that would have made you guilty.

И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.

23 A nd the Benjamites did so and took wives, according to their number, from the dancers whom they carried off; then they went and returned to their inheritance and repaired the towns and dwelt in them.

И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.

24 A nd the Israelites left there then, every man to his tribe and family, and they went out from there every man to his inheritance.

Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.

25 I n those days there was no king in Israel; every man did what was right in his own eyes.

В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.