1 I ask then: Has God totally rejected and disowned His people? Of course not! Why, I myself am an Israelite, a descendant of Abraham, a member of the tribe of Benjamin!

И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

2 N o, God has not rejected and disowned His people He had marked out and appointed and foreknown from the beginning. Do you not know what the Scripture says of Elijah, how he pleads with God against Israel?

Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:

3 L ord, they have killed Your prophets; they have demolished Your altars, and I alone am left, and they seek my life.

"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".

4 B ut what is God’s reply to him? I have kept for Myself seven thousand men who have not bowed the knee to Baal!

Но що му казва божественият отговор?

5 S o too at the present time there is a remnant (a small believing minority), selected (chosen) by grace (by God’s unmerited favor and graciousness).

Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат

6 B ut if it is by grace (His unmerited favor and graciousness), it is no longer conditioned on works or anything men have done. Otherwise, grace would no longer be grace.

Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат.

7 W hat then ? Israel failed to obtain what it sought. Only the elect (those chosen few) obtained it, while the rest of them became callously indifferent (blinded, hardened, and made insensible to it).

Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:

8 A s it is written, God gave them a spirit (an attitude) of stupor, eyes that should not see and ears that should not hear, down to this very day.

както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи

9 A nd David says, Let their table (their feasting, banqueting) become a snare and a trap, a pitfall and a just retribution '> rebounding like a boomerang upon them];

И Давид казва:

10 L et their eyes be darkened (dimmed) so that they cannot see, and make them bend their back forever.

Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

11 S o I ask, Have they stumbled so as to fall ? By no means! But through their false step and transgression salvation to the Gentiles, so as to arouse Israel and so to make them jealous.

Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност.

12 N ow if their stumbling (their lapse, their transgression) has so enriched the world, and if failure means such riches for the Gentiles, think what an enrichment and greater advantage will follow their full reinstatement!

А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане

13 B ut now I am speaking to you who are Gentiles. Inasmuch then as I am an apostle to the Gentiles, I lay great stress on my ministry and magnify my office,

Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

14 I n the hope of making my fellow Jews jealous, and thus managing to save some of them.

дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.

15 F or if their rejection and exclusion from the benefits of salvation were for the reconciliation of a world to God, what will their acceptance and admission mean? life from the dead!

Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

16 N ow if the first handful of dough offered as the firstfruits is consecrated (holy), so is the whole mass; and if the root is consecrated (holy), so are the branches.

А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.

17 B ut if some of the branches were broken off, while you, a wild olive shoot, were grafted in among them to share the richness of the olive tree,

Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

18 D o not boast over the branches and pride yourself at their expense. If you do boast and feel superior, remember it is not you that support the root, but the root you.

не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

19 Y ou will say then, Branches were broken (pruned) off so that I might be grafted in!

Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

20 T hat is true. But they were broken (pruned) off because of their unbelief (their lack of real faith), and you are established through faith. So do not become proud and conceited, but rather stand in awe and be reverently afraid.

Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

21 F or if God did not spare the natural branches, neither will He spare you.

Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

22 T hen note and appreciate the gracious kindness and the severity of God: severity toward those who have fallen, but God’s gracious kindness to you—provided you continue in His grace and abide in His kindness; otherwise you too will be cut off (pruned away).

Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

23 A nd even those others, if they do not persist in their unbelief, will be grafted in, for God has the power to graft them in again.

Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24 F or if you have been cut from what is by nature a wild olive tree, and against nature grafted into a cultivated olive tree, how much easier will it be to graft these natural back on their own olive tree.

Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

25 L est you be self-opinionated (wise in your own conceits), I do not want you to miss this hidden truth and mystery, brethren: a hardening (insensibility) has befallen a part of Israel until the full number of the ingathering of the Gentiles has come in,

Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.

26 A nd so all Israel will be saved. As it is written, The Deliverer will come from Zion, He will banish ungodliness from Jacob.

И така целият Израил ще се спаси, както е писано:

27 A nd this will be My covenant (My agreement) with them when I shall take away their sins.

И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"

28 F rom the point of view of the Gospel (good news), they are enemies, which is for your advantage and benefit. But from the point of view of God’s choice (of election, of divine selection), they are still the beloved (dear to Him) for the sake of their forefathers.

Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.

29 F or God’s gifts and His call are irrevocable.

Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30 J ust as you were once disobedient and rebellious toward God but now have obtained mercy, through their disobedience,

Защото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте

31 S o they also now are being disobedient, that they in turn may one day, through the mercy you are enjoying, also receive mercy.

също така и те сега се не покоряват.

32 F or God has consigned (penned up) all men to disobedience, only that He may have mercy on them all.

Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

33 O h, the depth of the riches and wisdom and knowledge of God! How unfathomable (inscrutable, unsearchable) are His judgments (His decisions)! And how untraceable (mysterious, undiscoverable) are His ways (His methods, His paths)!

О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!

34 F or who has known the mind of the Lord and who has understood His thoughts, or who has been His counselor?

Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

35 O r who has first given God anything that he might be paid back or that he could claim a recompense?

или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"

36 F or from Him and through Him and to Him are all things. To Him be glory forever! Amen (so be it).

Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.