1 A fter this, Nahash king of the Ammonites died, and his son reigned in his stead.

След това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му Анун.

2 D avid said, I will show kindness to Hanun son of Nahash, because his father showed kindness to me. And David sent messengers to comfort him concerning his father’s death. So the servants of David came into the land of the Ammonites to comfort Hanun.

Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците за да го утешат,

3 B ut the princes of the Ammonites said to Hanun, Do you think that David has sent comforters to you because he honors your father? Have his servants not come to you to search, to overthrow, and to spy out the land?

първенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе за да разузнаят да разорят и да съгледат земята?

4 T herefore Hanun took David’s servants, shaved them, cut off their garments in the middle near their buttocks, and sent them away.

Затова, Анун хвана Давидовите слуги та ги обръсна, отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

5 W hen David was told how the men were served, he sent to meet them, for were greatly shamed and embarrassed. The king said, Stay in Jericho until your beards are grown, and then return.

И някои отидоха та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати човеци да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

6 W hen the Ammonites saw that they had made themselves hateful to David, Hanun and sent 1, 000 talents of silver to hire chariots and horsemen from Mesopotamia and Aram-maacah and Zobah.

А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова.

7 S o they hired 32, 000 chariots, and the king of Maacah and his troops, who came and pitched before Medeba. And the Ammonites gathered from their cities and came to battle.

И наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

8 W hen David heard of it, he sent Joab and all the army of mighty men.

И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

9 A nd the Ammonites came out and lined up in battle array before the entrance of the city, and the kings who had come were by themselves in the open country.

А амонците излязоха та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето.

10 W hen Joab saw that the battle was set against him before and behind, he chose from all the choice men of Israel and put them in array against the Syrians.

А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

11 T he rest of the soldiers he delivered to Abishai his brother, and they were arrayed against the Ammonites.

а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците.

12 A nd he said, If the Syrians are too strong for me, then you help me; but if the Ammonites are too strong for you, I will help you.

И рече: ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

13 B e of good courage and let us behave ourselves courageously for our people and for the cities of our God; and may the Lord do what is good in His sight.

Дързай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

14 S o Joab and the people who were with him drew near before the Syrians for battle, and they fled before him.

И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него.

15 A nd when the Ammonites saw that the Syrians fled, they likewise fled before Abishai, Joab’s brother, and entered into the city. Then Joab came to Jerusalem.

А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим.

16 W hen the Syrians saw that they were defeated by Israel, they sent messengers and drew forth the Syrians who were beyond the Euphrates River, with Shophach the commander of the army of Hadadezer at their head.

А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката Евфрат, със Совака, военачалника на Ададезера, на чело.

17 I t was told to David, and he gathered all Israel and crossed the Jordan and drew up his army against them. So when David set the battle in array against the Syrians, they fought with him.

И когато се извести на Давида, той събра целият Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

18 B ut the Syrians fled before Israel, and David slew of the Syrians 7, 000 men in chariots and 40, 000 foot soldiers, and killed Shophach the commander of the army.

Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

19 W hen the servants of Hadadezer saw that they were defeated before Israel, they made peace with David and became subject to him; nor would the Syrians any longer help the Ammonites.

И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.