1 A nd Job again took up his discussion and said,

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 O h, that I were as in the months of old, as in the days when God watched over me,

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 W hen His lamp shone above and upon my head and by His light I walked through darkness;

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 A s I was in the ripeness of my days, when the friendship and counsel of God were over my tent,

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 W hen the Almighty was yet with me and my children were about me,

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 W hen my steps were washed with butter and the rock poured out for me streams of oil!

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 W hen I went out to the gate of the city, when I prepared my seat in the street,

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 T he young men saw me and hid themselves; the aged rose up and stood;

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 T he princes refrained from talking and laid their hands on their mouths;

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 T he voices of the nobles were hushed, and their tongues cleaved to the roof of their mouths.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 F or when the ear heard, it called me happy and blessed me; and when the eye saw, it testified for me,

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 B ecause I delivered the poor who cried, the fatherless and him who had none to help him.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 T he blessing of him who was about to perish came upon me, and I caused the widow’s heart to sing for joy.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 I put on righteousness, and it clothed me or clothed itself with me; my justice was like a robe and a turban or a diadem or a crown!

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 I was eyes to the blind, and feet was I to the lame.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 I was a father to the poor and needy; the cause of him I did not know I searched out.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 A nd I broke the jaws or the big teeth of the unrighteous and plucked the prey out of his teeth.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 T hen I said, I shall die in or beside my nest, and I shall multiply my days as the sand.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 M y root is spread out and open to the waters, and the dew lies all night upon my branch.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 M y glory and honor are fresh in me, and my bow gains new strength in my hand.

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 M en listened to me and waited and kept silence for my counsel.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 A fter I spoke, they did not speak again, and my speech dropped upon them.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 A nd they waited for me as for the rain, and they opened their mouths wide as for the spring rain.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 I smiled on them when they had no confidence, and their depression did not cast down the light of my countenance.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 I chose their way and sat as chief, and dwelt like a king among his soldiers, like one who comforts mourners.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.