1 И так, поразмышлял я над всем этим и заключил, что и праведные, и мудрецы, и их дела – в руках Божьих, но никто не знает, что ожидает его: любовь или ненависть.

Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.

2 В се разделяют одну участь: праведник и нечестивый, добрый и злой, чистый и нечистый, приносящий жертву и не приносящий жертву. Как бывает с добрым, так и с грешником, как с дающим клятвы, так и с тем, кто боится их давать.

Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

3 Э то и есть то зло, что происходит повсюду под солнцем: одна участь ожидает всех! Сердца людей полны зла и безумия пока они живы, а после они отходят к умершим.

Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

4 Л юбой, кто жив, имеет надежду, даже живой собаке лучше, чем мертвому льву!

Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 В едь живые знают, что умрут, а мертвые ничего не знают, и уже не будет им награды, и даже память о них утрачена.

Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

6 И х любовь, их ненависть и их ревность уже исчезли, и никогда более они не будут участвовать во всем, что происходит под солнцем.

Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.

7 И так, иди и ешь с удовольствием свой хлеб и пей вино свое с радостью в сердце, потому что Богу угодны твои дела.

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

8 В сегда носи свою лучшую одежду и надуши волосы благовонным маслом.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9 Н аслаждайся жизнью со своей женой, которую ты любишь, во все дни твоей суетной жизни, что дал тебе Бог под солнцем. Ведь такова твоя доля в жизни и в труде твоем под солнцем.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10 В се, что ты в силах делать, делай, потому что в мире мертвых, куда ты пойдешь, нет ни работы, ни размышления, ни знания, ни мудрости.

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш.

11 И еще кое-что я видел под солнцем: не обязательно в беге побеждают быстрые, а в битве – храбрые, не всегда у мудрых есть хлеб, а у разумных – богатство, как не всегда образованные пользуются благосклонностью, потому что все зависит от времени и случая.

Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

12 Ч еловек не знает когда придет его час: как рыбы попадаются в губительную сеть, или птицы – в силки, так и люди бывают пойманы в день несчастья, который приходит к ним нежданно. Размышления о мудрости и глупости

Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

13 Я также видел под солнцем такой пример мудрости, который впечатлил меня:

И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма:)

14 б ыл маленький город с небольшим населением. И могучий царь пошел против него, окружил его и провел большие осадные работы против него.

Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.

15 Н о в том городе был мудрый бедняк, и он спас этот город своей мудростью. Однако после никто не вспомнил об этом бедном человеке.

Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.

16 Т огда сказал я: «Мудрость лучше силы». Но мудростью бедняка пренебрегают, и на слова его не обращают внимания.

Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

17 Л учше внимать тихо сказанным словам мудреца, чем крикам правителя глупых.

Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.

18 М удрость лучше орудий войны, но один согрешивший может погубить много доброго.

Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.