4-я Царств 14 ~ 4 Царе 14

picture

1 Н а втором году правления израильского царя Иоаша, сына Иоахаза, царем стал Амасия, сын иудейского царя Иоаша.

Във втората година на Израилевия цар Иоас, Иахавовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Иоас.

2 К огда он стал царем, ему было двадцать пять лет, и правил он в Иерусалиме двадцать девять лет. Его мать звали Иегоаддань, она была родом из Иерусалима.

Той бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иоадана, от Ерусалим.

3 О н делал то, что было правильным в глазах Господа, но не так, как его предок Давид. Он во всем следовал примеру своего отца Иоаша.

Той върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давида; той постъпваше съвсем според както бе постъпвал баща му Иоас.

4 Л ишь святилища на возвышенностях не были уничтожены, и народ продолжал приносить там жертвы и возжигать благовония.

Обаче високите места не се отмахнаха; людете жертвуваха и кадяха по високите места.

5 П осле того как царство утвердилось в его руках, он казнил приближенных, которые убили его отца царя.

И щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

6 Н о сыновей убийц он не предал смерти, поступив по написанному в книге Моисеева Закона, где Господь повелел: «Отцов нельзя предавать смерти за детей, и детей нельзя предавать смерти за отцов. Пусть каждый умирает за свой собственный грех».

Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Моисеевия закон, гдето Господ зеповядвайки, каза: Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя си грух.

7 Э то он разбил десять тысяч эдомитян в Соляной долине и завоевал город Селу, назвав его Иоктеил, как он называется и по сегодняшний день. Война между Амасией и Иоашем (2 Пар. 25: 17-24)

Той изби десет души от Едома в долината на солта, и, като превзе град Села с бой, нарече го Иокнеил, както се казва и до днес.

8 А масия послал гонцов к израильскому царю Иоашу, сыну Иоахаза, внуку Ииуя, с вызовом: – Выходи, встретимся лицом к лицу!

Тогава Амасия прети човеци до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син да кажат: Ела да се погледнем един други в лице.

9 Н о Иоаш, царь Израиля, ответил Амасии, царю Иудеи: – Ливанский чертополох как-то послал сказать ливанскому кедру: «Отдай свою дочь за моего сына». Но прошел дикий ливанский зверь и вытоптал его.

А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.

10 Д а, ты разбил Эдом и теперь возгордился. Славься своей победой, но оставайся дома! Зачем тебе искать беды, чтобы пасть и тебе, и Иудее вместе с тобой?

Ти наистина порази Едома, и надигна се сърцето ти; радвай се на славата си и седи у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?

11 Н о Амасия не послушался, и Иоаш, царь Израиля, двинул на него свои войска. Он и Амасия, царь Иудеи, встретились лицом к лицу в битве под Бет-Шемешем, что в Иудее.

Но Амасия не послуша. Прочее, Израилевият цар Иоас отиде, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Витсемес, който принадлежи на Юда.

12 И удея была наголову разбита Израилем, и каждый бежал к себе домой.

И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

13 И оаш, царь Израиля, взял царя Иудеи Амасию, сына Иоаша, внука Охозии, в плен под Бет-Шемешем. Затем Иоаш двинулся к Иерусалиму и разрушил городскую стену от ворот Ефрема до Угловых ворот − участок длиной в четыреста локтей.

И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса Охозиевия син; и дойде в Ерусалим та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

14 О н забрал все золото и серебро, и все вещи, найденные в доме Господа и в сокровищницах царского дворца. Еще он взял заложников, а затем вернулся в Самарию. Смерть Иоаша

И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Господния дом и в съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

15 Ч то же до прочих событий правления Иоаша, того, что он сделал, о его доблести и о том, как он воевал с Амасией, царем Иудеи, то разве не записаны они в «Книге летописей царей Израиля»?

(А останалите дела, които извърши Иоас и Юначествата му, и как войва с Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

16 И оаш упокоился со своими предками и был похоронен в Самарии с царями Израиля. Иеровоам, его сын, стал царем вместо него. Смерть Амасии (2 Пар. 25: 25 – 26: 2)

И Иоас заспа с бащите си, и биде погребан в Самария с Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Еровоам).

17 А масия, сын Иоаша, царя Иудеи, пережил Иоаша, сына Иоахаза, царя Израиля, на пятнадцать лет,.

А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, Юдовият цар Амасия, Иоасовият син, живя петнадесет години.

18 Ч то же до прочих событий правления Амасии, то разве они не записаны в «Книге летописей царей Иудеи»?

А останалите дела на Амасия не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

19 П ротив Амасии в Иерусалиме составили заговор, и он бежал в город Лахиш, но за ним послали в Лахиш и убили его там.

И понеже направиха заговор против него в Ерусалим, той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.

20 Е го привезли назад на конях и похоронили с его предками в Городе Давида.

И докараха го на коне; и биде погребан в Ерусалим с бащите си в Давидовия град.

21 А народ Иудеи взял Азарию, которому было шестнадцать лет, и сделал его царем вместо его отца Амасии.

Тогава всичките Юдови люде взеха Азария, който бе шестнадесет години на възраст, та го направиха цар вместо баща му Амасия.

22 Э то он отстроил порт Элат и вернул его Иудее после того, как Амасия упокоился со своими предками. Иеровоам II − царь Израиля

Той съгради Елат и го възвърна на Юда след като баща му царят заспа с бащите си.

23 Н а пятнадцатом году правления Амасии, сына иудейского царя Иоаша, царем в Самарии стал Иеровоам, сын израильского царя Иоаша и правил сорок один год.

В петнадесетата година на Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, се възцари в Самария Еровоам, син на Израилевия цар Иоас, и царува четиридесет и една година.

24 О н делал зло в глазах Господа и не отвернулся ни от одного из грехов Иеровоама, сына Навата, к которым тот склонил Израиль.

Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

25 Э то он восстановил границы Израиля от Лево-Хамата до моря иорданской долины, по слову Господа, Бога Израиля, изреченному через Его слугу Иону, сына Амиттая, пророка из Гат-Хефера.

Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море, според словото, което Господ Израилевият Бог говори чрез слугата Си Иона Аматиевия син, пророкът, който бе от Гетефер.

26 Г осподь видел, как жестоко страдают в Израиле все – от раба до свободного, не было никого, кто пришел бы им на помощь.

Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво, понеже нямаше нито малолетен, нито пълнолетен+, който да помогне на Израиля.

27 И так как Господь не говорил, что искоренит имя Израиля из поднебесной, Он спас их через Иеровоама, сына Иоаша.

И Господ не рече да изличи изпод небето името на Израиля, но ги избави чрез ръката на Еровоама Иоасовия син.

28 Ч то же до прочих событий правления Иеровоама, всего, что он сделал, и его свершений, включая то, как он воевал и вернул Израилю и Дамаск, и Хамат, которые принадлежали Иудее, то разве не записаны они в «Книге летописей царей Израиля»?

А останалите дела на Еровоама, и всичко що извърши, и юначествата му, как воюва, и как възвърна на Израиля Дамаск и Емат, които бяха подчинени на Юда, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

29 И еровоам упокоился со своими предками, царями Израиля, а Захария, его сын, стал царем вместо него.

Е Еровоам заспа с бащите си Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Захария.