1 Г оре издающим несправедливые законы и пишущим жестокие постановления,

Горко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

2 ч тобы лишать бедняков их прав и отнимать правосудие у слабых из Моего народа; делающим вдов своей добычей и обирающим сирот!

За да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

3 Ч то вы будете делать в день кары, когда придет издалека беда? К кому побежите за помощью? Где оставите свои богатства?

И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

4 О стается только согнуть колени с пленниками или пасть среди убитых. Но и тогда Его гнев не отвратится, и рука Его еще будет занесена. Божий суд над Ассирией

Нищо не им остава, освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това гневът Му не са отвърна, Но ръката Му е още простряна.

5 – Горе Ассирии, жезлу Моего негодования; в ее руке бич гнева Моего!

Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

6 Я посылаю ее против безбожного народа, Я отправляю ее против народа, на который гневаюсь, чтобы захватить добычу и взять поживу, растоптать их, как уличную грязь.

Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

7 Н о не так думает царь Ассирии, не об этом мыслит; на уме у него – губить, истребить множество народов.

Обаче не му е намерението да направи така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

8 « Не все ли цари – мои вельможи? – говорит она. –

Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

9 Н е пришлось ли пасть Халне, как и Каркемишу, Хамату, как и Арпаду, Самарии, как и Дамаску?

Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

10 Т ак же, как рука моя захватила царства идолов, царства, чьи истуканы превосходили иерусалимских и самарийских.

Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

11 Я так же разделаюсь с Иерусалимом и его истуканами, как разделался с Самарией и ее идолами!»

Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

12 К огда Владыка завершит Свое дело против горы Сион и Иерусалима, Он скажет: – Покараю хвастливую надменность царя Ассирии и его высокомерную гордыню.

Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще покажа, дума Той, плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

13 В едь тот говорит: «Силой моей руки я совершил это и мудростью моей, потому что я умен. Я стер границы народов и расхитил их запасы; как силач, я низверг их правителей.

Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите на високо;

14 К ак разоряют гнездо, рука моя овладела богатствами народов; как собирают покинутые яйца, я собрал все страны. И никто не взмахнул крылом, рта не раскрыл и не пискнул».

И ръката ми намери, като гнездо богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

15 Р азве топор поднимается над тем, кто им рубит, или пила кичится перед тем, кто ею пилит? Как будто палка может поднять того, кто ее поднимает, или дубинка взмахнуть тем, кто не из дерева!

Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го държи?- Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. Или тоягата би подигнала този, който не е дърво!

16 П оэтому Владыка, Господь Сил, нашлет на крепких воинов Ассирии чахлость, и под великолепием ее вспыхнет пламя, как пылающий огонь.

Затова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

17 С вет Израилев станет огнем, Святой его – пламенем, которое в один день сожжет и пожрет терновник ее и колючки.

Светлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

18 С лаву его лесов и плодородных полей полностью уничтожит, и станет она, как угасающий больной;

Ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

19 а деревьев от лесов останется так мало, что и дитя сможет их пересчитать. Остаток Израиля

А останалите дървета от леса му ще са малко, До толкоз щото да може дете да ги запише.

20 В тот день остаток Израиля – уцелевшие из дома Иакова – не станут уже полагаться на того, кто разил их, но истинно положатся на Господа, на Святого Израилева.

И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

21 О статок вернется, остаток Иакова вернется к могучему Богу.

Останалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

22 Х отя твой народ, Израиль, числом как песок морской, вернется только остаток. Уничтожение предначертано, преисполнено праведностью.

Защото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, Само остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с Божията правда.

23 В ладыка, Господь Сил, истребит, как и предначертано, по всей стране.

Защото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

24 П оэтому так говорит Владыка, Господь Сил: – Мой народ, живущий на Сионе, не бойся ассирийцев, которые бьют тебя палкой и поднимают на тебя дубинку, как это делал Египет.

Затова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както я издигна Египет:

25 О чень скоро Мое негодование на тебя пройдет и Мой гнев обратится им на погибель.

Защото още твърде малко, и негодуванието Ми ще престане, И гневът ще се обърне за тяхна погибел;

26 Г осподь Сил поднимет на них бич, как когда-то Он поразил Мадиан у скалы Орив и поднимет Свой посох над водами, как некогда в Египте.

И Господ на Силите ще подбуди против него Бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът ме ще се издигне над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

27 В тот день их бремя будет снято с твоих плеч и их ярмо с твоей шеи, и ярмо сломается от твоей растущей силы.

И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието ти.

28 О ни пришли в Айят; прошли Мигрон, сложили припасы в Михмасе.

Той дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

29 П рошли перевал, ночуют в Геве. Рама трепещет, бежит Саулова Гива.

Минаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Главая Саулова се разбягва.

30 В ой, дочь Галлима! Внимай, Лайша! Отвечай, Анатот!

Извикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! и ти, бедни Анатоте!

31 М адмена разбежалась; жители Гевима скрываются.

Мадмина е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

32 С егодня же они остановятся в Нове, погрозят кулаком горе дочери Сиона, холму Иерусалима.

И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

33 В от, Владыка, Господь Сил, со страшною силой очистит деревья от сучьев. Величественные деревья будут срублены, и высокие деревья рухнут на землю.

Ето, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

34 Ч ащи лесные Он вырубит топором, и падет Ливан перед Могучим.

Ще изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.