1 Д оброе имя лучше превосходного благовония, и день смерти лучше дня рождения.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2 Л учше ходить в дом плача, чем ходить в дом пира, потому что смерть – участь каждого человека, и кто жив, пусть размышляет об этом.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 П ечаль лучше смеха, потому что печальное лицо полезно сердцу.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 С ердце мудрого в доме плача, а сердце глупого в доме веселья.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 Л учше внимать обличению мудреца, чем слушать песню глупцов,

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

6 п отому что смех глупцов – словно треск горящего хвороста под котлом. И это тоже суета.

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 П ритеснение превращает мудрого человека в глупца, и взятка портит сердце.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 К онец дела лучше его начала, терпение лучше гордости.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

9 Н е спеши впадать в гнев, потому что гнев обитает в сердце глупцов.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

10 Н е спрашивай: «Почему прежние дни были лучше сегодняшних?» – не от мудрости задают такие вопросы.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 М удрость – хороша, как и наследство, и приносит пользу тем, кто видит солнце.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 М удрость защищает так же, как и деньги, но ее превосходство в том, что она сохраняет жизнь ее владельцу.

Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 П осмотри на дела Божии: кто может выпрямить то, что Он сделал кривым?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 В благополучные дни будь счастлив, а в дни горестные знай: и то, и другое сотворил Бог, чтобы человек не мог постичь того, что будет после него.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 В моей суетной жизни я видел всякое: праведника, гибнущего в своей праведности, и нечестивого, живущего долго в своем беззаконии.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

16 Н е будь чересчур праведным и не выставляй себя слишком мудрым. Зачем тебе губить себя?

Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 Т акже не слишком предавайся злу и не будь глупым. Зачем тебе умирать раньше времени?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 Х орошо придерживаться первого совета и не упускать из виду второго – боящийся Бога избежит всех бед.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

19 М удрость делает мудреца сильнее, чем десять правителей города.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 Н ет праведного человека на земле, который всегда бы поступал правильно и никогда бы не грешил.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 Н е обращай внимание на каждое сказанное слово, иначе можешь услышать, как раб твой злословит тебя.

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

22 Т ы знаешь в сердце своем, что часто и сам злословил других.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

23 В се это испытал я мудростью и сказал: «Я твердо решил стать мудрым», но мудрость была так далека от меня!

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

24 Д алека она и глубока, глубока – кто может постичь ее?

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

25 И решил я понять, исследовать и изыскать мудрость и рассуждение, и убедиться, что быть нечестивым – глупо и быть нерассудительным – безумно.

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

26 И нашел я, что горше смерти та женщина, что подобна сети, чье сердце – ловушка и чьи руки – оковы. Человек, угодный Богу, избежит ее, а грешник будет ею пойман.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

27 В от, что я нашел, – сказал Екклесиаст, – слагая одно с другим, чтобы найти разумное объяснение:

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

28 я все искал, но не находил – я нашел лишь одного праведного мужчину среди тысячи, но ни одной праведной женщины.

Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

29 В от, что удалось мне найти: Бог сотворил человека праведным, а люди пустились во многие помыслы.

(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.