1 И аков продолжил свой путь, и ангелы Божьи встретили его.
Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.
2 К огда Иаков увидел их, он сказал: – Это Божий стан! – и назвал то место Маханаим.
А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим.
3 И аков послал впереди себя вестников к своему брату Исаву в землю Сеир, страну Эдом.
И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;
4 О н дал им такой наказ: – Скажите моему господину Исаву так: «Твой слуга Иаков говорит: Я жил у Лавана и был там до сего дня.
и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;
5 У меня есть быки, ослы, овцы и козы, слуги и служанки. Я посылаю эту весть моему господину, чтобы найти милость в твоих глазах».
придобих говеда, осли и, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.
6 П осланцы вернулись и сказали Иакову: – Мы были у твоего брата Исава, и теперь он сам идет тебе навстречу и с ним четыреста человек.
А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 В великом страхе и смятении Иаков разделил людей, которые были с ним, а также стада крупного и мелкого скота и верблюдов.
А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:
8 О н думал: «Если Исав нападет на одну половину, то другая уцелеет и спасется».
Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.
9 И аков взмолился: – О Боже моего отца Авраама, Боже моего отца Исаака, о Господь, сказавший мне: «Вернись в твою землю, к твоим родственникам, и Я дам тебе процветание»,
Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,
10 я недостоин той милости и верности, которые Ты явил Твоему слуге. У меня ничего не было, кроме посоха, когда я перешел Иордан, а теперь я возвращаюсь двумя станами.
не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.
11 М олю Тебя, спаси меня от руки моего брата Исава, потому что я боюсь, что он придет и нападет на меня и на матерей с детьми.
Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.
12 В едь Ты сказал: «Я непременно дам тебе процветание и сделаю потомство твое многочисленным, как морской песок, который не сосчитать».
А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13 О н провел там ночь и из того, что у него было, выбрал подарок для своего брата Исава:
Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:
14 д вести коз и двадцать козлов, двести овец и двадцать баранов,
двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,
15 т ридцать верблюдиц с верблюжатами, сорок коров и десять быков, двадцать ослиц и десять ослов.
тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,
16 О н поручил их слугам, каждое стадо особо, и сказал им: – Идите впереди меня и держите между стадами некоторое расстояние.
и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 О н научил того, кто шел первым: – Когда мой брат Исав встретит тебя и спросит: «Чей ты? Куда идешь? Чей скот ты гонишь?»,
На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?
18 т огда ты скажи: «Скот твоего слуги Иакова. Это подарок от него моему господину Исаву, а сам он идет за нами».
Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.
19 О н научил и второго, и третьего, и всех других, шедших за стадами: – И вы так же скажете Исаву, когда он вас встретит.
Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;
20 И еще скажите: «Твой слуга Иаков идет позади нас». Потому что он думал: «Я умиротворю его этими дарами, которые посылаю впереди себя, а потом, когда мы встретимся, он, быть может, примет меня».
и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21 Т ак дары Иакова были отправлены вперед, а сам он провел ночь в лагере. Иаков получает имя Израиль
И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.
22 Т ой ночью Иаков встал и взял двух своих жен, двух служанок и одиннадцать сыновей и вброд перешел через реку Яббок.
А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.
23 О н перевел их через поток и переправил все свое добро.
Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.
24 И вот Иаков остался один, и Некто боролся с ним до самой зари.
А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 У видев, что не может пересилить, Он коснулся сустава бедра Иакова, так что бедро было вывихнуто, когда он боролся с Ним.
който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.
26 И Он сказал: – Отпусти Меня, потому что восходит заря. Но Иаков ответил: – Не отпущу, пока не благословишь меня.
Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш
27 О н спросил: – Как твое имя? – Иаков, – ответил он.
А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 Т огда Он сказал: – Отныне твое имя будет не Иаков, а Израиль, потому что ты боролся с Богом и людьми и победил.
А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.
29 И аков сказал: – Прошу Тебя, скажи мне Твое Имя. Но Он ответил: – Зачем ты спрашиваешь Мое Имя? И Он благословил его.
А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.
30 И аков назвал то место Пениэл, сказав: «Это потому, что я видел Бога лицом к лицу и остался жив».
И Яков наименува мястото Фануил+, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.
31 С олнце встало над ним, когда он проходил Пениэл, хромая из-за своего бедра.
Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 В от почему до сего дня израильтяне не едят сухожилия на суставе бедра: ведь Он коснулся сустава бедра Иакова рядом с сухожилием.
Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.