1 М ного раз притесняли меня с юности – пусть скажет Израиль, –

(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 м ного раз притесняли меня с юности, но не одолели.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

3 Н а спине моей пахали пахари, проводили свои длинные борозды.

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 Г осподь праведен: Он разрубил узы нечестивых.

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 П усть постыдятся и повернут назад все ненавидящие Сион.

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 П усть будут они как трава на крыше дома, которая высыхает прежде чем будет вырвана.

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

7 Ж нец не наполнит ею руки своей, и вяжущий снопы не соберет ее в пригоршни.

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 П роходящие мимо не скажут: «Благословение Господне на вас! Благословляем вас Именем Господним».

Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!