1 П існя прочан. Багато гнобили мене від юнацтва мого, нехай но ізраїль повість!

(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 Б агато гнобили мене від юнацтва мого, та мене не подужали!

Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

3 О рали були на хребті моїм плугатарі, поклали вони довгі борозни,

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 т а Господь справедливий, Він шнури безбожних порвав!

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 Н ехай посоромлені будуть, і хай повідступають назад усі ті, хто Сіона ненавидить!

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 Б одай стали вони, як трава на дахах, що всихає вона, поки виросте,

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

7 щ о нею жмені своєї жнець не наповнить, ані оберемка свого в'язальник,

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 і не скаже прохожий до них: Благословення Господнє на вас, благословляємо вас ім'ям Господа!

Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!