1 Г оре тобі, Самарії, короні пишноти Єфремлян п'яних, квітці зів'ялій краси його гордости, що лежить на верхів'ї долини врожайної, від вина поп'янілих!

Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!

2 О сь потужний та сильний у Господа, мов злива із градом, мов буря руїнна, мов повідь сильна, заливна, його кине на землю із силою!

Ето, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще ги хвърли с ръката си на земята.

3 Н огами потоптана буде корона пишноти Єфремлян п'яних,

Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;

4 і станеться квітка зів'яла краси його гордости, що на верхів'ї долини врожайної, немов передчасно дозріла та смоква, що її як побачить людина, ковтає її, як вона ще в долоні його!

И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.

5 С тане Господь Саваот того дня за прекрасну корону, і за пишний вінок для останку народу Його,

В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,

6 і духом права тому, хто сидить у суді, і хоробрістю тим, хто до брами повертає бій!

И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата му,

7 І ось ці від вина позбивались з дороги, і від п'янкого напою хитаються: священик і пророк позбивались з дороги напоєм п'янким, від вина збаламутились, від напою п'янкого хитаються, блудять вони у видіннях, у постановах своїх спотикаються...

Но тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,

8 Б о всі столи повні блювотою калу, аж місця нема!...

Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечостота, Така щото няма чисто място.

9 К ого буде навчати пізнання, і кому виясняти об'явлення буде? Відставлених від молока чи від перс повідлучуваних?

Кого, казваш ти, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото му е? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?

10 Б о на заповідь заповідь, заповідь на заповідь, правило на правило, правило на правило, трохи тут, трохи там.

Защото дава заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.

11 Т ому незрозумілими устами й іншою мовою буде казати народові цьому

Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде

12 О той, Хто до них говорив: Це спочинок! Дайте змученому відпочити, і це відпочинок, та вони не хотіли послухати.

Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви; Но те не искаха да слушат.

13 І станеться їм слово Господа: заповідь на заповідь, заповідь на заповідь, правило на правило, правило на правило, трохи тут, трохи там, щоб пішли та попадали навзнак, і щоб були зламані й впали до пастки й зловилися!...

Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило. Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

14 Т ому то послухайте слова Господнього, ганьбителі, що пануєте над тим народом, що в Єрусалимі!

Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.

15 Б о кажете ви: Заповіта ми склали зо смертю і з шеолом зробили умову. Як перейде той бич, мов вода заливна, то не прийде до нас, бо брехню ми зробили притулком своїм, і в брехні ми сховались!

Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, Щото, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -

16 Т ому Господь Бог сказав так: Оце поклав каменя Я на Сіоні, каменя випробуваного, наріжного, дорогого, міцно закладеного. Хто вірує в нього, не буде той засоромлений!

Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък, отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.

17 І право за мірило Я покладу, а справедливість вагою; і притулок брехні град понищить, а сховище води заллють!

Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.

18 І заповіт ваш із смертю поламаний буде, а ваша умова з шеолом не втримається: як перейде нищівна кара, то вас вона стопче!

Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съгласието ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.

19 К оли тільки перейде вона, вона вас забере, бо щоранку вона переходити буде, удень та вночі, і станеться, тільки з тремтінням ви будете слухати звістку про це...

Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха за нея да чуе някой, ще се изплаши.

20 Б о буде постеля коротка, щоб на ній розтягнутись, а покривало вузьке, щоб накритися ним...

Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се постре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.

21 Б о повстане Господь, немов на горі Перацім; затремтить Він у гніві, немов у долині в Гів'оні, щоб Свій чин учинити, предивний Свій чин, щоб зробити роботу Свою, незвичайну роботу Свою!

Защото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,

22 Т ож не насміхайтесь тепер, щоб не стали міцнішими ваші кайдани, бо призначене знищення чув я від Господа, Бога Саваота, про всю землю...

Сега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, Че ще се извърши погубление, и то предрешено, по цялата страна.

23 В ізьміть це до ушей і почуйте мій голос, послухайте пильно й почуйте мій голос!

Дайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,

24 Ч и кожного дня оре ратай на посів, ралить землю свою й боронує?

Орачът всеки ден ли оре за да посее? Всеки ден ли разтваря бразди и разбива буци на нивата си?

25 Ч и ж, як рівною зробить поверхню її, він не сіє чорнуху й не кидає кмин, не розсіває пшеницю та просо й ячмінь на означенім місці, а жито в межах її?

Като изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечемика на определеното му място, И лимеца наоколо?

26 І за правом напутив його, його Бог його вивчив цього:

Защото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.

27 Б ож не бороною чорнуха молотиться, і коло возове не ходить по кмині, а палицею б'ють чорнуху та києм той кмин.

Защото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.

28 Р озтирається збіжжя? Ні, бо його не назавжди молотиться конче, і підганяють коло возове та коні на нього, а не розтирають його.

А житото за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разтрошава с копитата на конете си.

29 І це вийшло від Господа Саваота, чудова порада Його, і велика премудрість Його!

Също и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.