1 І я почув гучний голос із храму, що казав до семи Анголів: Ідіть, і вилийте на землю сім чаш гніву Божого!

И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

2 І пішов перший Ангол, і вилив на землю чашу свою. І шкідливі та люті болячки обсіли людей, хто мав знамено звірини й вклонявсь її образу.

И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

3 А другий Ангол вилив свою чашу до моря. І сталася кров, немов у мерця, і кожна істота жива вмерла в морі.

Втория ангел изля чашата си в морето; и стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

4 Т ретій же Ангол вилив чашу свою на річки та на водні джерела, і сталася кров.

Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

5 І почув я Ангола вод, який говорив: Ти праведний, що Ти є й що Ти був, і святий, що Ти це присудив!

И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

6 Б о вони пролили кров святих та пророків, і Ти дав їм напитися крови. Вони варті того!

понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

7 І я чув, як жертівник говорив: Так, Господи, Боже Вседержителю! Правдиві й справедливі суди Твої!

И чух олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

8 А Ангол четвертий вилив свою чашу на сонце. І дано йому палити людей огнем.

Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

9 І спека велика палила людей, і зневажали вони Ім'я Бога, що має владу над карами тими, і вони не покаялися, щоб славу віддати Йому.

А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

10 А п'ятий Ангол вилив чашу свою на престола звірини. І затьмилося царство її, і люди від болю кусали свої язики,

Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

11 і Бога Небесного вони зневажали від болю свого й від своїх болячок, та в учинках своїх не покаялись!

и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

12 Ш остий же Ангол вилив чашу свою на річку велику Ефрат, і вода її висохла, щоб приготовити дорогу царям, які від схід сонця.

Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.

13 І я бачив, що виходили з уст змія, і з уст звірини, і з уст неправдивого пророка три духи нечисті, як жаби,

И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

14 ц е духи демонські, що чинять ознаки. Вони виходять до царів усього всесвіту, щоб зібрати їх на війну того великого дня Вседержителя Бога.

защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

15 О сь іду, немов злодій! Блаженний, хто чуйний, і одежу свою береже, щоб нагим не ходити, і щоб не бачили ганьби його!

(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

16 І зібрав їх на місце, яке по-єврейському зветься Армагеддон.

И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т.е. Хълмът на Магедон или на поражението).

17 С ьомий же Ангол вилив чашу свою на повітря. І голос гучний залунав від небесного храму з престолу, говорячи: Сталося!

И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза; Сбъдна се.

18 І сталися блискавки й гуркіт та громи, і сталось велике трясіння землі, якого не було, відколи людина живе на землі... Великий такий землетрус, такий міцний!

И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкоз силен.

19 І місто велике розпалося на три частині, і попадали людські міста... І великий Вавилон був згаданий перед Богом, щоб дати йому чашу вина Його лютого гніву...

И великия град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с вино от яростния Си гняв.

20 І зник кожен острів, і не знайдено гір!...

И всеки остров побягна и планините не се намериха.

21 І великий град, як важкі тягарі, падав із неба на людей. І люди зневажали Бога за покарання градом, бо кара Його була дуже велика!...

И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.