1 Д ля дириґетна хору. Псалом Асафів. (77-2) Мій голос до Бога, й я кликати буду, мій голос до Бога, й почує мене!

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 ( 77-3) В день недолі моєї шукаю я Господа, до Нього рука моя витягнена вночі й не зомліє, не хоче душа моя бути потішена:

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 ( 77-4) згадаю про Бога й зідхаю, розважаю й мій дух омліває! Села.

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4 ( 77-5) Ти держиш повіки очей моїх, я побитий і не говорю...

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 ( 77-6) Пригадую я про дні давні, про роки відвічні,

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 ( 77-7) свою пісню вночі я пригадую, говорю з своїм серцем, а мій дух розважає:

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 ( 77-8) Чи навіки покине Господь, і вже більш не вподобає?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 ( 77-9) Чи навіки спинилася милість Його? Чи скінчилося слово Його в рід і рід?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 ( 77-10) Чи Бог милувати позабув? Чи гнівом замкнув Він Своє милосердя? Села.

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 ( 77-11) і промовив був я: То страждання моє переміна правиці Всевишнього.

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 ( 77-12) Пригадаю я вчинки Господні, як чудо Твоє я згадаю віддавна,

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 ( 77-13) і буду я думати про кожен Твій чин, і про вчинки Твої оповім!

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 ( 77-14) Боже, святая дорога Твоя, котрий бог великий, як Бог наш?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 ( 77-15) Ти Той Бог, що чуда вчиняє, Ти виявив силу Свою між народами,

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 ( 77-16) Ти визволив люд Свій раменом, синів Якова й Йосипа! Села.

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 ( 77-17) Тебе бачили води, о Боже, Тебе бачили води й тремтіли, затряслися й безодні.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 ( 77-18) Лилася струмком вода з хмар, тучі видали грім, також там і сям Твої стріли літали.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 ( 77-19) Гуркіт грому Твого на небесному колі, й блискавки освітили вселенну, тремтіла й тряслася земля!

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 ( 77-20) Через море дорога Твоя, а стежка Твоя через води великі, і не видно було Твоїх стіп.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 ( 77-21) Ти провадив народ Свій, немов ту отару, рукою Мойсея та Аарона.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.