1 Б лагослови, душе моя, Господа! Господи, Боже мій, Ти вельми великий, зодягнувся Ти в велич та в славу!

(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

2 З одягає Він світло, як шати, небеса простягає, немов би завісу.

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 В ін ставить на водах палати Свої, хмари кладе за Свої колесниці, ходить на крилах вітрових!

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 В ін чинить вітри за Своїх посланців, палючий огонь за Своїх слуг.

Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

5 З емлю Ти вґрунтував на основах її, щоб на вічні віки вона не захиталась,

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 б езоднею вкрив Ти її, немов шатою. Стала вода над горами,

Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 в ід погрози Твоєї вона втекла, від гуркоту грому Твого побігла вона,

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

8 в иходить на гори та сходить в долини, на місце, що Ти встановив був для неї.

Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 Т и границю поклав, щоб її вона не перейшла, щоб вона не вернулася землю покрити.

Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 В ін джерела пускає в потоки, що пливуть між горами,

Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 н апувають вони всю пільну звірину, ними дикі осли гасять спрагу свою.

Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

12 П таство небесне над ними живе, видає воно голос з-посеред галузок.

При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

13 В ін напоює гори з палаців Своїх, із плоду чинів Твоїх земля сититься.

Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

14 Т раву для худоби вирощує, та зеленину для праці людині, щоб хліб добувати з землі,

Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 і вино, що серце людині воно звеселяє, щоб більш від оливи блищало обличчя, і хліб, що серце людині зміцняє.

И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 Н асичуються Господні дерева, ті кедри ливанські, що Ти насадив,

Великолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 щ о там кубляться птахи, бузько, кипариси мешкання його.

Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 Г ори високі для диких козиць, скелі сховище скельним звіринам.

Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 і місяця Він учинив для означення часу, сонце знає свій захід.

Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

20 Т емноту Ти наводиш і ніч настає, в ній порушується вся звірина лісна,

Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 р ичать левчуки за здобичею та шукають від Бога своєї поживи.

Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 С онце ж засвітить вони повтікають, та й кладуться по норах своїх.

Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 Л юдина виходить на працю свою, й на роботу свою аж до вечора.

Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 Я кі то численні діла Твої, Господи, Ти мудро вчинив їх усіх, Твого творива повна земля!

Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

25 О сь море велике й розлогошироке, там повзюче, й числа їм немає, звірина мала та велика!

Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

26 Х одять там кораблі, там той левіятан, якого створив Ти, щоб бавитися йому в морі.

Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

27 В они всі чекають Тебе, щоб Ти часу свого поживу їм дав.

Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 Д аєш їм збирають вони, руку Свою розкриваєш добром насичаються.

Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

29 Х оваєш обличчя Своє то вони перелякані, забираєш їм духа вмирають вони, та й вертаються до свого пороху.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 П осилаєш Ти духа Свого вони творяться, і Ти відновляєш обличчя землі.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 Н ехай буде слава Господня навіки, хай ділами Своїми радіє Господь!

Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 В ін погляне на землю й вона затремтить, доторкнеться до гір і димують вони!

Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 Я буду співати Господеві в своєму житті, буду грати для Бога мого, аж поки живу!

Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 Б уде приємна Йому моя мова, я Господом буду радіти!

Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 Н ехай згинуть грішні з землі, а безбожні немає вже їх! Благослови, душе моя, Господа! Алілуя!

Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.