1 Л іпше добре ім'я за багатство велике, і ліпша милість за срібло та золото.

За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

2 Б агатий та вбогий стрічаються, Господь їх обох створив.

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3 М удрий бачить лихе і ховається, а безумні йдуть і караються.

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

4 З аплата покори і страху Господнього, це багатство, і слава, й життя.

Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5 Т ернина й пастки на дорозі лукавого, а хто стереже свою душу, відійде далеко від них.

Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6 П ривчай юнака до дороги його, і він, як постаріється, не уступиться з неї.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7 Б агатий панує над бідними, а боржник раб позичальника.

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8 Х то сіє кривду, той жатиме лихо, а бич гніву його покінчиться.

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9 Х то доброго ока, той поблагословлений буде, бо дає він убогому з хліба свого.

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 Г лумливого вижени, й вийде з ним сварка, і суперечка та ганьба припиняться.

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 Х то чистість серця кохає, той має хороше на устах, і другом йому буде цар.

Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 О чі Господа оберігають знання, а лукаві слова Він відкине.

Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

13 Л інивий говорить: На вулиці лев, серед майдану я буду забитий!

Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 У ста коханки яма глибока: на кого Господь має гнів, той впадає туди.

Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 Д о юнакового серця глупота прив'язана, та різка картання віддалить від нього її.

Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 Х то тисне убогого, щоб собі збагатитись, і хто багачеві дає, той певно збідніє.

Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

17 Н ахили своє вухо, і послухай слів мудрих, і серце зверни до мого знання,

Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 б о гарне воно, коли будеш ти їх у своєму нутрі стерегти, хай стануть на устах твоїх вони разом!

Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 Щ об надія твоя була в Господі, я й сьогодні навчаю тебе.

За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

20 Х іба ж не писав тобі тричі з порадами та із знанням,

Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 щ об тобі завідомити правду, правдиві слова, щоб ти істину міг відповісти тому, хто тебе запитає.

За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 Н е грабуй незаможнього, бо він незаможній, і не тисни убогого в брамі,

Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 б о Господь за їхню справу судитиметься, і грабіжникам їхнім ограбує Він душу.

Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 Н е дружись із чоловіком гнівливим, і не ходи із людиною лютою,

Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 щ об доріг її ти не навчився, і тенета не взяв для своєї душі.

Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 Н е будь серед тих, хто поруку дає, серед тих, хто поручується за борги:

Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

27 к оли ти не матимеш чим заплатити, нащо візьмуть з-під тебе постелю твою?

Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 Н е пересувай вікової границі, яку встановили батьки твої.

Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 Т и бачив людину, моторну в занятті своїм? Вона перед царями спокійно стоятиме, та не встоїть вона перед простими.

Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.