1 A good name is rather to be chosen than great riches, and loving favour rather than silver and gold.

За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

2 T he rich and poor meet together: the Lord is the maker of them all.

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3 A prudent man foreseeth the evil, and hideth himself: but the simple pass on, and are punished.

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

4 B y humility and the fear of the Lord are riches, and honour, and life.

Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5 T horns and snares are in the way of the froward: he that doth keep his soul shall be far from them.

Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6 T rain up a child in the way he should go: and when he is old, he will not depart from it.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7 T he rich ruleth over the poor, and the borrower is servant to the lender.

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8 H e that soweth iniquity shall reap vanity: and the rod of his anger shall fail.

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9 H e that hath a bountiful eye shall be blessed; for he giveth of his bread to the poor.

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 C ast out the scorner, and contention shall go out; yea, strife and reproach shall cease.

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 H e that loveth pureness of heart, for the grace of his lips the king shall be his friend.

Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 T he eyes of the Lord preserve knowledge, and he overthroweth the words of the transgressor.

Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

13 T he slothful man saith, There is a lion without, I shall be slain in the streets.

Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 T he mouth of strange women is a deep pit: he that is abhorred of the Lord shall fall therein.

Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 F oolishness is bound in the heart of a child; but the rod of correction shall drive it far from him.

Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 H e that oppresseth the poor to increase his riches, and he that giveth to the rich, shall surely come to want.

Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

17 B ow down thine ear, and hear the words of the wise, and apply thine heart unto my knowledge.

Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 F or it is a pleasant thing if thou keep them within thee; they shall withal be fitted in thy lips.

Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 T hat thy trust may be in the Lord, I have made known to thee this day, even to thee.

За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

20 H ave not I written to thee excellent things in counsels and knowledge,

Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 T hat I might make thee know the certainty of the words of truth; that thou mightest answer the words of truth to them that send unto thee?

За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 R ob not the poor, because he is poor: neither oppress the afflicted in the gate:

Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 F or the Lord will plead their cause, and spoil the soul of those that spoiled them.

Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 M ake no friendship with an angry man; and with a furious man thou shalt not go:

Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 L est thou learn his ways, and get a snare to thy soul.

Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 B e not thou one of them that strike hands, or of them that are sureties for debts.

Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

27 I f thou hast nothing to pay, why should he take away thy bed from under thee?

Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 R emove not the ancient landmark, which thy fathers have set.

Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 S eest thou a man diligent in his business? he shall stand before kings; he shall not stand before mean men.

Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.