1 A nd it came to pass, when all the kings which were on this side Jordan, in the hills, and in the valleys, and in all the coasts of the great sea over against Lebanon, the Hittite, and the Amorite, the Canaanite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite, heard thereof;

А когато чуха това всичките царе оттатък Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан сиреч, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

2 T hat they gathered themselves together, to fight with Joshua and with Israel, with one accord.

събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

3 A nd when the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done unto Jericho and to Ai,

А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и Гай,

4 T hey did work wilily, and went and made as if they had been ambassadors, and took old sacks upon their asses, and wine bottles, old, and rent, and bound up;

постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища та ги туриха на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

5 A nd old shoes and clouted upon their feet, and old garments upon them; and all the bread of their provision was dry and mouldy.

и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на сабе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

6 A nd they went to Joshua unto the camp at Gilgal, and said unto him, and to the men of Israel, We be come from a far country: now therefore make ye a league with us.

Та дойдоха при Исуса в стана в Галгал, та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

7 A nd the men of Israel said unto the Hivites, Peradventure ye dwell among us; and how shall we make a league with you?

Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

8 A nd they said unto Joshua, We are thy servants. And Joshua said unto them, Who are ye? and from whence come ye?

А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

9 A nd they said unto him, From a very far country thy servants are come because of the name of the Lord thy God: for we have heard the fame of him, and all that he did in Egypt,

А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

10 A nd all that he did to the two kings of the Amorites, that were beyond Jordan, to Sihon king of Heshbon, and to Og king of Bashan, which was at Ashtaroth.

и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 W herefore our elders and all the inhabitants of our country spake to us, saying, Take victuals with you for the journey, and go to meet them, and say unto them, We are your servants: therefore now make ye a league with us.

За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

12 T his our bread we took hot for our provision out of our houses on the day we came forth to go unto you; but now, behold, it is dry, and it is mouldy:

Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

13 A nd these bottles of wine, which we filled, were new; and, behold, they be rent: and these our garments and our shoes are become old by reason of the very long journey.

Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

14 A nd the men took of their victuals, and asked not counsel at the mouth of the Lord.

Тогава израилтяните приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

15 A nd Joshua made peace with them, and made a league with them, to let them live: and the princes of the congregation sware unto them.

Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

16 A nd it came to pass at the end of three days after they had made a league with them, that they heard that they were their neighbours, and that they dwelt among them.

А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17 A nd the children of Israel journeyed, and came unto their cities on the third day. Now their cities were Gibeon, and Chephirah, and Beeroth, and Kirjathjearim.

и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяга Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 A nd the children of Israel smote them not, because the princes of the congregation had sworn unto them by the Lord God of Israel. And all the congregation murmured against the princes.

Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 B ut all the princes said unto all the congregation, We have sworn unto them by the Lord God of Israel: now therefore we may not touch them.

Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20 T his we will do to them; we will even let them live, lest wrath be upon us, because of the oath which we sware unto them.

Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде Божият гняв на нас поради клетвата, с който им се заклехме.

21 A nd the princes said unto them, Let them live; but let them be hewers of wood and drawers of water unto all the congregation; as the princes had promised them.

Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

22 A nd Joshua called for them, and he spake unto them, saying, Wherefore have ye beguiled us, saying, We are very far from you; when ye dwell among us?

Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

23 N ow therefore ye are cursed, and there shall none of you be freed from being bondmen, and hewers of wood and drawers of water for the house of my God.

Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсва от вас слуги, които да бъдат и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

24 A nd they answered Joshua, and said, Because it was certainly told thy servants, how that the Lord thy God commanded his servant Moses to give you all the land, and to destroy all the inhabitants of the land from before you, therefore we were sore afraid of our lives because of you, and have done this thing.

А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисей, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

25 A nd now, behold, we are in thine hand: as it seemeth good and right unto thee to do unto us, do.

Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

26 A nd so did he unto them, and delivered them out of the hand of the children of Israel, that they slew them not.

Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

27 A nd Joshua made them that day hewers of wood and drawers of water for the congregation, and for the altar of the Lord, even unto this day, in the place which he should choose.

И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, както са и до днес.