1 A nd he arose from thence, and cometh into the coasts of Judaea by the farther side of Jordan: and the people resort unto him again; and, as he was wont, he taught them again.

О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

2 A nd the Pharisees came to him, and asked him, Is it lawful for a man to put away his wife? tempting him.

И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?

3 A nd he answered and said unto them, What did Moses command you?

В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

4 A nd they said, Moses suffered to write a bill of divorcement, and to put her away.

О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

5 A nd Jesus answered and said unto them, For the hardness of your heart he wrote you this precept.

А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

6 B ut from the beginning of the creation God made them male and female.

обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.

7 F or this cause shall a man leave his father and mother, and cleave to his wife;

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

8 A nd they twain shall be one flesh: so then they are no more twain, but one flesh.

и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.

9 W hat therefore God hath joined together, let not man put asunder.

И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

10 A nd in the house his disciples asked him again of the same matter.

И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

11 A nd he saith unto them, Whosoever shall put away his wife, and marry another, committeth adultery against her.

И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

12 A nd if a woman shall put away her husband, and be married to another, she committeth adultery.

И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

13 A nd they brought young children to him, that he should touch them: and his disciples rebuked those that brought them.

Тогава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.

14 B ut when Jesus saw it, he was much displeased, and said unto them, Suffer the little children to come unto me, and forbid them not: for of such is the kingdom of God.

Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

15 V erily I say unto you, Whosoever shall not receive the kingdom of God as a little child, he shall not enter therein.

Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

16 A nd he took them up in his arms, put his hands upon them, and blessed them.

И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.

17 A nd when he was gone forth into the way, there came one running, and kneeled to him, and asked him, Good Master, what shall I do that I may inherit eternal life?

И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

18 A nd Jesus said unto him, Why callest thou me good? there is none good but one, that is, God.

А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

19 T hou knowest the commandments, Do not commit adultery, Do not kill, Do not steal, Do not bear false witness, Defraud not, Honour thy father and mother.

Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."

20 A nd he answered and said unto him, Master, all these have I observed from my youth.

А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.

21 T hen Jesus beholding him loved him, and said unto him, One thing thou lackest: go thy way, sell whatsoever thou hast, and give to the poor, and thou shalt have treasure in heaven: and come, take up the cross, and follow me.

А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.

22 A nd he was sad at that saying, and went away grieved: for he had great possessions.

Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 A nd Jesus looked round about, and saith unto his disciples, How hardly shall they that have riches enter into the kingdom of God!

А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

24 A nd the disciples were astonished at his words. But Jesus answereth again, and saith unto them, Children, how hard is it for them that trust in riches to enter into the kingdom of God!

А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.

25 I t is easier for a camel to go through the eye of a needle, than for a rich man to enter into the kingdom of God.

По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 A nd they were astonished out of measure, saying among themselves, Who then can be saved?

А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

27 A nd Jesus looking upon them saith, With men it is impossible, but not with God: for with God all things are possible.

Исус ги погледна и рече: 3а човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28 T hen Peter began to say unto him, Lo, we have left all, and have followed thee.

Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29 A nd Jesus answered and said, Verily I say unto you, There is no man that hath left house, or brethren, or sisters, or father, or mother, or wife, or children, or lands, for my sake, and the gospel's,

Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

30 B ut he shall receive an hundredfold now in this time, houses, and brethren, and sisters, and mothers, and children, and lands, with persecutions; and in the world to come eternal life.

и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят(Или: Век.) вечен живот.

31 B ut many that are first shall be last; and the last first.

Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

32 A nd they were in the way going up to Jerusalem; and Jesus went before them: and they were amazed; and as they followed, they were afraid. And he took again the twelve, and began to tell them what things should happen unto him,

А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:

33 S aying, Behold, we go up to Jerusalem; and the Son of man shall be delivered unto the chief priests, and unto the scribes; and they shall condemn him to death, and shall deliver him to the Gentiles:

Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на >езичниците;

34 A nd they shall mock him, and shall scourge him, and shall spit upon him, and shall kill him: and the third day he shall rise again.

и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.

35 A nd James and John, the sons of Zebedee, come unto him, saying, Master, we would that thou shouldest do for us whatsoever we shall desire.

Тогава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

36 A nd he said unto them, What would ye that I should do for you?

А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

37 T hey said unto him, Grant unto us that we may sit, one on thy right hand, and the other on thy left hand, in thy glory.

Те му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

38 B ut Jesus said unto them, Ye know not what ye ask: can ye drink of the cup that I drink of? and be baptized with the baptism that I am baptized with?

А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

39 A nd they said unto him, We can. And Jesus said unto them, Ye shall indeed drink of the cup that I drink of; and with the baptism that I am baptized withal shall ye be baptized:

Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40 B ut to sit on my right hand and on my left hand is not mine to give; but it shall be given to them for whom it is prepared.

но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

41 A nd when the ten heard it, they began to be much displeased with James and John.

А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.

42 B ut Jesus called them to him, and saith unto them, Ye know that they which are accounted to rule over the Gentiles exercise lordship over them; and their great ones exercise authority upon them.

Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

43 B ut so shall it not be among you: but whosoever will be great among you, shall be your minister:

Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

44 A nd whosoever of you will be the chiefest, shall be servant of all.

и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

45 F or even the Son of man came not to be ministered unto, but to minister, and to give his life a ransom for many.

Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

46 A nd they came to Jericho: and as he went out of Jericho with his disciples and a great number of people, blind Bartimaeus, the son of Timaeus, sat by the highway side begging.

Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

47 A nd when he heard that it was Jesus of Nazareth, he began to cry out, and say, Jesus, thou son of David, have mercy on me.

И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

48 A nd many charged him that he should hold his peace: but he cried the more a great deal, Thou son of David, have mercy on me.

И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

49 A nd Jesus stood still, and commanded him to be called. And they call the blind man, saying unto him, Be of good comfort, rise; he calleth thee.

И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

50 A nd he, casting away his garment, rose, and came to Jesus.

И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

51 A nd Jesus answered and said unto him, What wilt thou that I should do unto thee? The blind man said unto him, Lord, that I might receive my sight.

И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?

52 A nd Jesus said unto him, Go thy way; thy faith hath made thee whole. And immediately he received his sight, and followed Jesus in the way.

А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.