1 N ow when Jacob saw that there was corn in Egypt, Jacob said unto his sons, Why do ye look one upon another?

А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

2 A nd he said, Behold, I have heard that there is corn in Egypt: get you down thither, and buy for us from thence; that we may live, and not die.

Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

3 A nd Joseph's ten brethren went down to buy corn in Egypt.

Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

4 B ut Benjamin, Joseph's brother, Jacob sent not with his brethren; for he said, Lest peradventure mischief befall him.

А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

5 A nd the sons of Israel came to buy corn among those that came: for the famine was in the land of Canaan.

И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

6 A nd Joseph was the governor over the land, and he it was that sold to all the people of the land: and Joseph's brethren came, and bowed down themselves before him with their faces to the earth.

А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

7 A nd Joseph saw his brethren, and he knew them, but made himself strange unto them, and spake roughly unto them; and he said unto them, Whence come ye? And they said, From the land of Canaan to buy food.

А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8 A nd Joseph knew his brethren, but they knew not him.

(А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

9 A nd Joseph remembered the dreams which he dreamed of them, and said unto them, Ye are spies; to see the nakedness of the land ye are come.

Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

10 A nd they said unto him, Nay, my lord, but to buy food are thy servants come.

А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 W e are all one man's sons; we are true men, thy servants are no spies.

Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

12 A nd he said unto them, Nay, but to see the nakedness of the land ye are come.

Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

13 A nd they said, Thy servants are twelve brethren, the sons of one man in the land of Canaan; and, behold, the youngest is this day with our father, and one is not.

А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

14 A nd Joseph said unto them, That is it that I spake unto you, saying, Ye are spies:

А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

15 H ereby ye shall be proved: By the life of Pharaoh ye shall not go forth hence, except your youngest brother come hither.

Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

16 S end one of you, and let him fetch your brother, and ye shall be kept in prison, that your words may be proved, whether there be any truth in you: or else by the life of Pharaoh surely ye are spies.

Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.

17 A nd he put them all together into ward three days.

И ги постави под стража за три дена.

18 A nd Joseph said unto them the third day, This do, and live; for I fear God:

А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 I f ye be true men, let one of your brethren be bound in the house of your prison: go ye, carry corn for the famine of your houses:

Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+,

20 B ut bring your youngest brother unto me; so shall your words be verified, and ye shall not die. And they did so.

па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

21 A nd they said one to another, We are verily guilty concerning our brother, in that we saw the anguish of his soul, when he besought us, and we would not hear; therefore is this distress come upon us.

И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

22 A nd Reuben answered them, saying, Spake I not unto you, saying, Do not sin against the child; and ye would not hear? therefore, behold, also his blood is required.

А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

23 A nd they knew not that Joseph understood them; for he spake unto them by an interpreter.

А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 A nd he turned himself about from them, and wept; and returned to them again, and communed with them, and took from them Simeon, and bound him before their eyes.

И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

25 T hen Joseph commanded to fill their sacks with corn, and to restore every man's money into his sack, and to give them provision for the way: and thus did he unto them.

Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

26 A nd they laded their asses with the corn, and departed thence.

А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

27 A nd as one of them opened his sack to give his ass provender in the inn, he espied his money; for, behold, it was in his sack's mouth.

Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 A nd he said unto his brethren, My money is restored; and, lo, it is even in my sack: and their heart failed them, and they were afraid, saying one to another, What is this that God hath done unto us?

И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

29 A nd they came unto Jacob their father unto the land of Canaan, and told him all that befell unto them; saying,

И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

30 T he man, who is the lord of the land, spake roughly to us, and took us for spies of the country.

Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

31 A nd we said unto him, We are true men; we are no spies:

Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

32 W e be twelve brethren, sons of our father; one is not, and the youngest is this day with our father in the land of Canaan.

дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 A nd the man, the lord of the country, said unto us, Hereby shall I know that ye are true men; leave one of your brethren here with me, and take food for the famine of your households, and be gone:

И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете,

34 A nd bring your youngest brother unto me: then shall I know that ye are no spies, but that ye are true men: so will I deliver you your brother, and ye shall traffick in the land.

па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

35 A nd it came to pass as they emptied their sacks, that, behold, every man's bundle of money was in his sack: and when both they and their father saw the bundles of money, they were afraid.

А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

36 A nd Jacob their father said unto them, Me have ye bereaved of my children: Joseph is not, and Simeon is not, and ye will take Benjamin away: all these things are against me.

Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

37 A nd Reuben spake unto his father, saying, Slay my two sons, if I bring him not to thee: deliver him into my hand, and I will bring him to thee again.

А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 A nd he said, My son shall not go down with you; for his brother is dead, and he is left alone: if mischief befall him by the way in the which ye go, then shall ye bring down my gray hairs with sorrow to the grave.

А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.