1 A nd Jacob saw that there was grain in Egypt, and Jacob said to his sons, Why do ye look one upon another?

А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

2 A nd he said, Behold, I have heard that there is grain in Egypt; go down thither and buy for us from thence, in order that we may live, and not die.

Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

3 A nd Joseph's ten brethren went down to buy out of Egypt.

Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

4 B ut Benjamin, Joseph's brother, Jacob sent not with his brethren; for he said, Lest mischief may befall him.

А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

5 S o the sons of Israel came to buy among those that came; for the famine was in the land of Canaan.

И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

6 A nd Joseph, he was the governor over the land—he it was that sold to all the people of the land. And Joseph's brethren came and bowed down to him, the face to the earth.

А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

7 A nd Joseph saw his brethren, and knew them; but he made himself strange to them, and spoke roughly to them, and said to them, Whence come ye? And they said, From the land of Canaan, to buy food.

А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8 A nd Joseph knew his brethren, but they did not know him.

(А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

9 A nd Joseph remembered the dreams that he had dreamt of them; and he said to them, Ye are spies: to see the exposed places of the land ye are come.

Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

10 A nd they said to him, No, my lord; but to buy food are thy servants come.

А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 W e are all one man's sons; we are honest: thy servants are not spies.

Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

12 A nd he said to them, No; but to see the exposed places of the land are ye come.

Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

13 A nd they said, Thy servants were twelve brethren, sons of one man, in the land of Canaan; and behold, the youngest is this day with our father, and one is not.

А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

14 A nd Joseph said to them, That is it that I have spoken to you, saying, Ye are spies.

А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

15 B y this ye shall be put to the proof: as Pharaoh lives, ye shall not go forth hence, unless your youngest brother come hither!

Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

16 S end one of you, that he may fetch your brother, but ye shall be imprisoned, and your words shall be put to the proof, whether the truth is in you; and if not, as Pharaoh lives, ye are spies.

Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.

17 A nd he put them in custody three days.

И ги постави под стража за три дена.

18 A nd Joseph said to them the third day, This do, that ye may live: I fear God.

А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 I f ye are honest, let one of your brethren remain bound in the house of your prison, but go ye, carry grain for the hunger of your households;

Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+,

20 a nd bring your youngest brother to me, in order that your words be verified, and that ye may not die. And they did so.

па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

21 T hen they said one to another, We are indeed guilty concerning our brother, whose anguish of soul we saw when he besought us, and we did not hearken; therefore this distress is come upon us.

И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

22 A nd Reuben answered them, saying, Did I not speak to you, saying, Do not sin against the lad? But ye did not hearken; and now behold, his blood also is required.

А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

23 A nd they did not know that Joseph understood, for the interpreter was between them.

А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 A nd he turned away from them, and wept. And he returned to them, and spoke to them, and took Simeon from among them, and bound him before their eyes.

И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

25 A nd Joseph gave orders to fill their vessels with corn, and to restore every man's money into his sack, and to give them provision for the way. And thus did they to them.

Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

26 A nd they loaded their asses with their grain, and departed thence.

А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

27 A nd one of them opened his sack to give his ass food in the inn, and saw his money, and behold, it was in the mouth of his sack.

Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 A nd he said to his brethren, My money is returned, and behold, it is even in my sack. And their heart failed, and they were afraid, saying one to another, What is this God has done to us?

И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

29 A nd they came into the land of Canaan, to Jacob their father, and told him all that had befallen them, saying,

И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

30 T he man, the lord of the land, spoke roughly to us, and treated us as spies of the land.

Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

31 A nd we said to him, We are honest; we are not spies:

Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

32 w e are twelve brethren, sons of our father; one is not, and the youngest is this day with our father in the land of Canaan.

дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 A nd the man, the lord of the land, said to us, Hereby shall I know that ye are honest: leave one of your brethren with me, and take the hunger of your households, and go,

И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете,

34 a nd bring your youngest brother to me, and I shall know that ye are not spies, but are honest. Your brother will I give up to you; and ye may trade in the land.

па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

35 A nd it came to pass as they emptied their sacks, that behold, every man had his bundle of money in his sack; and they saw their bundles of money, they and their father, and were afraid.

А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

36 A nd Jacob their father said to them, Ye have bereaved me of children: Joseph is not, and Simeon is not, and ye will take Benjamin! All these things are against me.

Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

37 A nd Reuben spoke to his father, saying, Slay my two sons if I bring him not back to thee: give him into my hand, and I will bring him to thee again.

А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 B ut he said, My son shall not go down with you, for his brother is dead, and he alone is left; and if mischief should befall him by the way in which ye go, then would ye bring down my grey hairs with sorrow to Sheol.

А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.