1 M y son, attend unto my wisdom, and bow thine ear to my understanding:

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

2 T hat thou mayest regard discretion, and that thy lips may keep knowledge.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 F or the lips of a strange woman drop as an honeycomb, and her mouth is smoother than oil:

Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

4 B ut her end is bitter as wormwood, sharp as a two-edged sword.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 H er feet go down to death; her steps take hold on hell.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 L est thou shouldest ponder the path of life, her ways are moveable, that thou canst not know them.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 H ear me now therefore, O ye children, and depart not from the words of my mouth.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 R emove thy way far from her, and come not nigh the door of her house:

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 L est thou give thine honour unto others, and thy years unto the cruel:

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 L est strangers be filled with thy wealth; and thy labours be in the house of a stranger;

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

11 A nd thou mourn at the last, when thy flesh and thy body are consumed,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 A nd say, How have I hated instruction, and my heart despised reproof;

И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 A nd have not obeyed the voice of my teachers, nor inclined mine ear to them that instructed me!

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

14 I was almost in all evil in the midst of the congregation and assembly.

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 D rink waters out of thine own cistern, and running waters out of thine own well.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

16 L et thy fountains be dispersed abroad, and rivers of waters in the streets.

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 L et them be only thine own, and not strangers' with thee.

Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

18 L et thy fountain be blessed: and rejoice with the wife of thy youth.

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 L et her be as the loving hind and pleasant roe; let her breasts satisfy thee at all times; and be thou ravished always with her love.

Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

20 A nd why wilt thou, my son, be ravished with a strange woman, and embrace the bosom of a stranger?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 F or the ways of man are before the eyes of the Lord, and he pondereth all his goings.

Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 H is own iniquities shall take the wicked himself, and he shall be holden with the cords of his sins.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 H e shall die without instruction; and in the greatness of his folly he shall go astray.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.