1 H ijo mío, atiende a mi sabiduría; inclina tu oído a mi inteligencia.

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

2 A sí pondrás en práctica mis consejos y tus labios resguardarán el conocimiento.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 L os labios de la mujer ajena destilan miel; su paladar es más suave que el aceite,

Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

4 p ero termina siendo amargo como el ajenjo, y tajante como una espada de dos filos.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 S us pies descienden a la muerte; sus pasos se dirigen al sepulcro.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 N o tomes en cuenta sus caminos inestables, porque no conocerás el camino de la vida.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 H ijos, escúchenme bien ahora: No se aparten de las razones de mi boca.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 A leja a esa mujer de tu camino. No te acerques a la puerta de su casa.

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 A sí no entregarás tu vida y tu honor a gente extraña y cruel.

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 A sí gente extraña no se saciará con tu fuerza, ni se quedarán tus trabajos en casa ajena.

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

11 A sí no tendrás que llorar al final, cuando tu carne y tu cuerpo se consuman,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 n i dirás: «¡Cómo pude rechazar los consejos! ¡Cómo pudo mi corazón despreciar la reprensión!

И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 ¡ No oí la voz de los que me instruían, ni presté oído a los que me enseñaban!

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

14 ¡ Poco me faltó para estar del todo mal entre la comunidad y la congregación!»

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 B ebe el agua de tu propio pozo, el raudal que mana de tu propia cisterna.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

16 ¿ Por qué derramar tus fuentes por las calles, y tus corrientes de aguas por las plazas?

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 E sas aguas son para ti solo, no para compartirlas con gente extraña.

Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

18 ¡ Bendito sea tu manantial! ¡Alégrate con la mujer de tu juventud,

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 c on esa cervatilla amada y graciosa! ¡Sáciate de sus caricias en todo tiempo! ¡Recréate siempre con su amor!

Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

20 H ijo mío, ¿Por qué perder la cabeza por la mujer ajena? ¿Por qué arrojarte a los brazos de una extraña?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 L os caminos del hombre están ante el Señor, y él pone a consideración todas sus veredas.

Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 A l impío lo atrapa su propia maldad, lo atan las cuerdas de su pecado.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 E l malvado muere por falta de corrección, y pierde el rumbo por su inmensa locura.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.