1 A ti, Dios mío, debemos alabarte en Sión; a ti debemos cumplir nuestros votos,

(По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

2 p ues tú escuchas nuestras oraciones. A ti acude todo el género humano.

Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

3 N uestras malas acciones nos dominan, pero tú perdonas nuestras rebeliones.

Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

4 ¡ Cuán dichoso es aquel a quien tú escoges y lo llevas a vivir en tus atrios! Nosotros quedamos plenamente satisfechos con las bondades de tu casa, con las bendiciones de tu santo templo.

Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

5 T ú, Dios de nuestra salvación, nos respondes con grandes actos de justicia. En ti esperan los confines de la tierra y los mares más remotos.

С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

6 T ú te revistes de valor y con tu poder afirmas los montes.

Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

7 T ú sosiegas el estruendo de los mares, acallas el estrépito de sus olas, y silencias el alboroto de los pueblos.

Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

8 T iemblan de miedo, ante tus maravillas, los que habitan en los extremos de la tierra. Tú haces que el sol grite de alegría al salir por la mañana, y al caer la tarde.

Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

9 T ú, con la lluvia, cuidas de la tierra, y en gran manera la fecundas y enriqueces. Llenas de agua tus corrientes caudalosas y preparas el grano, cuando así lo dispones.

Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:

10 H aces que los surcos se empapen y que se nivelen los terrones; con tus lluvias los reblandeces, y bendices sus renuevos.

Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

11 C on tu bondad engalanas el año; a tu paso vas esparciendo abundancia.

Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

12 L os pastizales del desierto se ven rebosantes, y las colinas se revisten de alegría;

Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;

13 l os llanos se saturan de rebaños, y los valles se tapizan con trigales. ¡Todo canta y lanza gritos de júbilo!

Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.