1 S eñor, Dios de mi salvación, delante de ti clamo noche y día.

(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

2 P ermite que mi oración llegue a tu presencia; ¡inclina tu oído a mi clamor!

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3 L as calamidades me abruman; ¡ya me encuentro al borde del sepulcro!

Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.

4 ¡ Hay quienes ya me dan por muerto, pues las fuerzas me abandonan!

Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5 M e encuentro relegado entre los muertos; como los caídos en batalla que yacen sepultados, y de los cuales ya no te acuerdas, pues fueron arrebatados de tu mano.

Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6 M e arrojaste en profunda fosa; ¡en el lugar de las tinieblas más profundas!

Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7 H as descargado tu enojo sobre mí; ¡me has afligido con tus embates de ira!

Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8 H as alejado de mí a mis conocidos; me has hecho repugnante a sus ojos. Me encuentro encerrado, y no puedo salir;

Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9 L a aflicción me nubla los ojos. A ti, Señor, clamo todos los días; ¡a ti extiendo mis manos!

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 ¿ Acaso manifiestas tus maravillas a los muertos? ¿Se levantarán los muertos a alabarte?

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).

11 ¿ Acaso en el sepulcro se alaba tu misericordia? ¿Se proclama acaso tu verdad entre los muertos?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта

12 ¿ Hay en las tinieblas quien reconozca tus maravillas, o quien proclame tu justicia en la tierra del olvido?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

13 ¡ Pues yo sí clamo a ti, Señor! ¡Por la mañana dirijo a ti mis oraciones!

Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 S eñor, ¿por qué me rechazas? ¿Por qué escondes de mí tu rostro?

Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

15 E ntre aflicciones, necesidades y temores, desde mi juventud he soportado terribles penas.

От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

16 T u ira pesa sobre mí, y me abruma; tus terribles ataques me han vencido.

Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 C omo un diluvio, a todas horas me rodean; ¡me tienen completamente cercado!

Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 H as alejado de mí a mis amigos y compañeros, ¡y las tinieblas son mi sola compañía!

Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.