1 D espués de despedirnos de ellos, zarpamos y nos fuimos directamente a Cos, y al día siguiente a Rodas, y de allí continuamos a Pátara.

Като се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.

2 A llí dimos con un barco que se dirigía a Fenicia, así que nos embarcamos en él y zarpamos.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

3 D el lado izquierdo pudimos ver Chipre, pero seguimos navegando hacia Siria y arribamos a Tiro, porque el barco tenía que descargar allí.

И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.

4 C omo allí encontramos a los discípulos, nos quedamos con ellos siete días. Ellos, por medio del Espíritu, le decían a Pablo que no fuera a Jerusalén.

О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: _

5 C umplidos los siete días, salimos de la ciudad, y todos nos acompañaron con sus mujeres y sus hijos. En la playa nos pusimos de rodillas y oramos,

И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

6 l uego nos abrazamos unos a otros, y subimos al barco. Ellos, por su parte, volvieron a sus casas.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 N osotros seguimos navegando. Salimos de Tiro y arribamos a Tolemaida; allí saludamos a los hermanos y nos quedamos con ellos un día.

И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8 A l día siguiente, salimos y nos dirigimos a Cesarea; allí nos hospedamos en casa de Felipe el evangelista, que era uno de los siete

А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.

9 y que tenía cuatro hijas doncellas que profetizaban.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 D urante los días que allí permanecimos, un profeta llamado Agabo llegó de Judea,

И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 p ues venía a vernos. Agabo tomó el cinto de Pablo, se ató con él las manos y los pies, y dijo: «El Espíritu Santo ha dicho: “Así atarán los judíos en Jerusalén al dueño de este cinto, y lo entregarán a los no judíos.”»

И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 A l oír esto, nosotros y los de Cesarea le rogamos a Pablo que no fuera a Jerusalén.

И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 P ero Pablo respondió: «¿Por qué lloran? ¡Se me parte el corazón! Por el nombre del Señor Jesús, yo estoy dispuesto no sólo a que me aten, sino a que me maten en Jerusalén.»

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

14 C omo no pudimos convencerlo, dejamos de insistir y le dijimos: «¡Que se haga la voluntad del Señor!»

И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.

15 D ías después hicimos los preparativos y subimos a Jerusalén.

И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.

16 A lgunos de los discípulos de Cesarea nos acompañaron; consigo llevaron a Mnasón, un antiguo discípulo de Chipre, en cuya casa nos hospedaríamos. Arresto de Pablo en el templo

С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 C uando llegamos a Jerusalén, los hermanos nos recibieron con mucho gozo.

И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 A l día siguiente entramos con Pablo en casa de Jacobo. Allí estaban reunidos todos los ancianos.

И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.

19 D espués de saludarlos, Pablo les habló de su ministerio, y con mucho detalle les contó lo que Dios había hecho entre los no judíos.

И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 C uando ellos lo oyeron, glorificaron a Dios y le dijeron: «Hermano Pablo, ya hemos visto cuántos miles de judíos han creído, todos ellos celosos de la ley.

А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 L o que aquí se ha sabido es que a los judíos que están entre los no judíos los enseñas a renegar de las enseñanzas de Moisés, y que les dices que no circunciden a sus hijos ni observen nuestras costumbres.

А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

22 ¿ Qué dices a esto? Seguramente ya se sabe que has venido,

И тъй, какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 a sí que te recomendamos hacer lo siguiente: Hay entre nosotros cuatro hombres que están obligados a cumplir un voto.

Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 V e y purifícate con ellos, y paga para que les rasuren la cabeza. Así todos comprenderán que no es cierto lo que supieron acerca de ti, y que también tú obedeces la ley.

земи ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 E n cuanto a los creyentes no judíos, nosotros ya les hemos escrito y les recomendamos que no observen nada de esto, sino que se abstengan solamente de comer lo que se sacrifica a los ídolos, que no coman sangre ni animales ahogados, ni incurran en libertinaje sexual.»

А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.

26 P ablo tomó consigo a aquellos hombres, y al día siguiente se purificó con ellos y entró en el templo para dar a conocer los días cuando se cumpliría la purificación y se presentaría la ofrenda por cada uno de ellos.

Тогаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 C uando estaban por cumplirse los siete días, unos judíos de la provincia de Asia lo vieron en el templo, así que alborotaron a toda la multitud y lo aprehendieron,

И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:

28 a l tiempo que gritaban: «¡Varones israelitas, vengan a ayudarnos! Éste es el hombre que por todas partes anda esparciendo sus enseñanzas en contra del pueblo, de la ley y de este lugar. Y no sólo eso, sino que ha metido a unos griegos en el templo, con lo que ha profanado este santo lugar.»

О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

29 Y es que en la ciudad ya habían visto a Pablo con Trófimo, el de Éfeso, y pensaban que Pablo lo había metido en el templo.

(Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

30 A sí que había mucha inquietud en toda la ciudad; la gente se agolpó y se apoderó de Pablo, y entre todos lo sacaron del templo a rastras, y enseguida cerraron las puertas,

И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 p ues querían matarlo. Pero se dio aviso al tribuno de la compañía, de que había mucho alboroto en la ciudad de Jerusalén,

И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

32 y éste tomó soldados y centuriones, y se fue tras ellos. Cuando la gente vio al tribuno y a los soldados, dejó de golpear a Pablo.

и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

33 E ntonces llegó el tribuno y lo aprehendió, y ordenó que lo encadenaran; luego le preguntó quién era y qué había hecho.

Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

34 E ntre la multitud, unos gritaban una cosa, y otros, otra; y como a causa del alboroto el tribuno no podía entender nada con claridad, mandó que lo llevaran a la fortaleza.

А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 A l llegar a las gradas, los soldados tuvieron que llevarlo en vilo, pues la multitud estaba muy violenta,

А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

36 y todo el pueblo que venía detrás gritaba: «¡Mátenlo!» Defensa de Pablo ante el pueblo

защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

37 C uando estaban por meter a Pablo en la fortaleza, éste le dijo al tribuno: «¿Me permites decirte algo?» Y el tribuno respondió: «¿Sabes griego?

И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 ¿ Acaso no eres tú aquel egipcio sedicioso, que hace poco se sublevó y llevó al desierto a cuatro mil sicarios?»

Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 P ablo le dijo: «No. Soy judío, y nací en Tarso de Cilicia, que no es una ciudad insignificante. Te ruego que me permitas hablar al pueblo.»

А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

40 E l tribuno se lo permitió. Entonces Pablo, de pie en las gradas, hizo una señal con la mano al pueblo, para que se callaran. En cuanto hubo silencio, les dijo en arameo:

И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: