1 » Nuestra vida en este mundo es de duro trabajo; nuestros días son como los de un jornalero.

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

2 S omos como los esclavos: sólo queremos descansar; parecemos asalariados: sólo queremos que nos paguen.

Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 P ero en mi caso, ¿qué me ha tocado? ¡Meses de sufrimiento y noches de miseria!

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 M e acuesto y me pregunto si volveré a levantarme; se me hacen largas las noches, esperando el nuevo día.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

5 M i cuerpo es una costra infestada de gusanos; la poca piel que me queda huele mal y supura.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

6 P asan mis días más veloces que una lanzadera, y ya he perdido toda esperanza.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 » Dios mío, recuerda que mi vida es como un suspiro, y que mis ojos no volverán a ver el bien.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

8 L os que hoy me ven, no volverán a verme, pues cuando tú me mires, dejaré de existir.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 C omo nubes que se van desvaneciendo son los que mueren: del sepulcro jamás volverán.

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 J amás vuelven a su casa; en su lugar de origen son olvidados.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 » Por eso no puedo quedarme callado. Es tanta mi angustia y mi amargura que tengo que dar voz a mi queja.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 ¡ Yo no soy el mar, ni un monstruo marino, para que tengas que ponerme una mordaza!

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 C uando pienso hallar consuelo en mi lecho, y que acostado atenuaré mis quejas,

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 t ú vienes y me asustas en mis sueños; ¡me llenas de terror con visiones!

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 ¡ Preferiría que me estrangularas, que me quitaras la vida!

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 ¡ Aborrezco esta vida! ¡No quiero seguir viviendo! ¡Déjame ya! ¡No vale la pena seguir viviendo!

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 ¿ Qué es el ser humano, que lo engrandeces, y lo tienes tan cerca de tu corazón?

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 ¿ Por qué lo visitas todos los días, y a todas horas lo pones a prueba?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 ¿ Cuándo vas a dejar de vigilarme? ¿Cuándo vas a dejarme siquiera tragar saliva?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 S i he pecado, ¿qué daño puedo hacerte? ¡Deja ya de vigilar a los seres humanos! ¿Por qué te ensañas tanto conmigo? ¿Por qué me ves como una carga?

Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

21 ¡ Quítame esta rebeldía, y perdona mi maldad! Así podré volver a ser polvo, y si mañana me buscas, ya no existiré.»

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.